Стохата вече има дом

Най-сетне всички въздъхнахме с облекчение, след като Стохата вече не е на улицата и има дом, храна и дори повече приятели отпреди.

След снощната еуфория на големия рок концерт, остана тиха радост, че когато една добра идея обедини много хора, то тя наистина се случва.

Житейските несгоди и обрати, през които премина Стохата, на пръв поглед затвърдиха всички онези истини, които обичаме да повтаряме-„всяко зло за добро”, „вместо да му избодат очи, му изписаха вежди” и прочие. Вероятно самият Стоян сигурно не си е представял, че ще получи най-доброто. И още, не осъзна, че самият той задвижи това колело на случването.

Много хора покрай него забелязаха, че той стоически понесе всичко- без да се оплаква, без да се жалва, повтаряйки само своето Don’t be ШАШ, когато усетеше съжаление или съчувствие.

Сигурна съм, че дори втрещи мнозина, когато каза в предаването на Наталия „Предай нататък”, че мечтае за свое звукозаписно студио. „Как бе човече? Та ти дори нямаш покрив над главата!”, „Горкият, не съзнава въобще на какъв хал е”-увиснаха във въздуха коментарите.

Какво обаче показа Стоян на всички ни?

Ами простата истина, че когато вътрешно ни води едно усещане, че всичко ще е наред, то наистина става така.

Защо обаче точно на Стохата му се удаде да направи това? Защото за разлика от нас, той не се вълнуваше толкова, не се притесняваше какво ще се случи, а просто приемаше всичко в живота си. Ще прозвучи може би кощунствено, но голяма според мен роля в това изигра „заболяването” му. Слагам го в кавички, въпреки диагнозите и експертните мнения, защото загубата на кратковременната му памет всъщност му свърши голямо добро. Тя го лиши от каканижещия ум, който обикновено ни държи здраво в собствените ни ограничения, казвайки ни кое е възможно и кое не.

Когато не си затънал в собствените си умозаключения, когато се движиш през живота си с лекота и приемаш всичко, каквото той ти поднесе, когато си празен от очаквания, само тогава вероятно си способен да привлечеш всичко, което искаш. Без да се напрягаш, без да губиш търпение за резултатите, без дори да визуализираш или пък да медитираш, както съветват някои древни или модерни езотерични учения.

Простото намерение на Стохата, че всичко ще е наред, задвижи цялата обща енергия, която беше нужна за това. За тези няколко месеца се появиха различни хора в различно време, като всеки се включваше според възможностите си в общата идея за помощ. Появиха се организаторите, хората, които дадоха пари, други пък-творчески идеи, тези, които го подслониха или нахраниха, други, които му донесоха покъщнина за новото му жилище или просто хора, които се почувстваха съпричастни и не останаха безразлични…

Преди време си мислех, че има някаква ирония в това, по какъв начин Стохата е заживял и впоследствие загубил жилището си. Както повечето знаят, апартаментът е спечелен от тото от майката на Стоян. Проста ей така, късмет! После той го губи също ей така, за съжаление, като го измамиха. Стана ли жертва Стоян или напротив- върна всичко хубаво в живота си? Сигурно и едното и другото. Зад привидностите обаче винаги има някакъв по-дълбок смисъл, който не осъзнаваме или пък го разбираме след време.

Зад привидната жестокост, която сполетя неведнъж Стоян, се крие онова велико усещане, че можем да проявим доброто в живота си, което заслужава всеки и че това е най-естественото ни качество. И няма никакво значение през какво преминаваме, стига да сме верни само на собствените си намерения. Стохата успя да ни го покаже, заради музиката, която е неговия живот и защото чрез нея това стигна до всички нас.

Това е моята тиха радост.

Източник: perniktoday.net