Съседи се грижат за болен от множествена склероза в Перник

Стоян е болен от множествена склероза. За заболяването си разбира през 2008-ма година. Дотогава животът му е нормален – има работа, семейство, обича да чете и да пътува. А осем години след диагностицирането му, с него остават само книгите, като това е историята на Стоян от Перник – болен, без близки, но пък с добри съседи.

„На 49 години съм, с висше образование… и труден живот – да, труден живот”, казва Стоян.

Болестта при него вече е в напреднал стадий. Не работи. Дори за най-обикновени движения той полага неимоверни усилия. Трудно се придвижва, ръцете му треперят, а говоренето го изморява. Често не успява да вдигне чаша с вода или вилица. Заради болестта за него приборите за хранене са непреодолима тежест. А усилията полага сам, защото близките му са далеч.

„В момента получавам една пенсия 197 лв. и 9 лв. и нещо ми отпускат от социалните. Първо си покривам битови сметки – 135 лв., след това ми остават някой друг лев за издръжката на сина да платя 75 лв. и приключвам. За храна разчитам на приятели, познати, съседи и въз основа на тях се поддържам. Непрекъснато контактуват с мен съседи, приятели или сина, бившата съпруга”, добавя Стоян.

Той не обвинява близките си. За внимание и помощ обаче разчита на съседи.

„Аз съм изцяло с неговите грижи, изхвърляне на боклук, ходене до аптеки”, казва Силвия.

„Сготвя нещо долу при мен, качвам му, ако нещо иска във фурната да си прави. Подготвям всичко”, казва Ралица.

„Тук като го видя на пейката и стои, и аз отивам да му подам ръчица”, казва Менче.

Съседите на Стоян вярват, че лечение в барокамера би помогнало му помогнало в битката му с множествената склероза. Цената на една процедура обаче е между 50 и 150 лв. – непосилна сума и за Стоян, и за съседите му, а държавата не поема нищо.

„Той е доста горд, но явно тази гордост от 2-3 месеца се изпари на човека и ни моли нас. Нека да се направи нещо за този човек. Знам, че не е единствен в България, знам, че няма да е последен”, разказва Силвия.

„Никой не е застрахован от такива неща. С каквото мога му помагам и ще му помагам”, категорична е Ралица.

„Съседите събират пари за барокамера. Очаквам да ме стабилизира. Като походка, цялостно обслужване. Искам да се стабилизирам”, казва Стоян.

Той е вярващ и често се моли. Преди в църква, днес сам у дома. Не се надява на чудо, но пък вярва, че заслужава живот като онзи, който е имал до преди осем години.

Източник: 24chasa.bg