Средната продължителност на живота у нас се понижава

Средната продължителност на живота у нас намалява за първи път в последните 15 години, като останалите тенденции в демографското развитие на страната не са нови. Според тях населението намалява и застарява, а цели региони се обезлюдяват трайно. По-малко деца са се родили през 2015 г., но добрата новина е, че намалява и детската смъртност. Това показват данните на националната статистика за миналата година.

За една година българите са се стопили с още над 48 хил. и населението на страната е 7 153 784 души. Тревожното е, че за първи път средната продължителност на живота за периода 2013-2015 г. е 74.5 години. За периода 2012-2014 г. продължителността е била 74.8 години. Към края на м.г. средната продължителност на живота при мъжете е 71.1 години, докато при жените е 78 години.

Страната са напуснали 29 450 души, което също е най-високото ниво на емигранти за последните няколко години. Най-желаните дестинации за нашите емигранти са Германия (23%), Великобритания (14%) и Испания (11.5%).В същото време чужденците, дошли у нас, заедно със завърналите се българи, са над 25 хил. души. Само 42.5 на сто от тях са българите - според статистиците това най-вероятно са хора, прекарали дълги години извън родината. Най-често имигрантите са от Турция (24.3%), Сирия (16%) и Русия (14%).

Всеки четвърти е на възраст на и над 65 години. В някои региони обаче възрастното население гони 30 на сто - като във Видинско, където възрастните хора над 65 г. са близо 29 на сто, Габрово (27.5%) и Ловеч (26%). Децата под 15 г. са 14% - малко под 1 млн. деца. С най-много деца са в Сливенско - 18% и Бургас - 15%. Във всички области продължава да има отрицателен естествен прираст.

Новородените са почти 66 хил., но те намаляват с 1635 спрямо 2014 г. Трудоспособните българи - между 15 г. и 64 г. - намаляват с нови 54 хил. души.

Лоши са новините за Плевен - градът вече изпада от компанията на градовете с над 100 хил. жители (София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора), защото населението му през м.г. е паднало до малко над 99 хил. души. Шест области имат положителен механичен прираст - привлекли са повече хора, отколкото са изселилите се - Софийска област, столицата, Бургас, Хасково, Варна, и Пловдив. С най-голям отрицателен механичен прираст са Смолян, Разград и Враца.

Смъртността продължава да се увеличава, териториалното разделение също се задълбочава, като най-много хора живеят в област София, а най-малко в област Видин. "Ако трябва нагледно да се илюстрира тая разлика, може да се каже, че на цялата територия на област Видин живеят по-малко хора, отколкото живеят в район "Люлин" или район "Младост", или район "Студентски" на столицата", коментираха от НСИ.

ЕКЗОТИКА

Миналата година за пръв път хората, избрали селото пред града, са повече. 119 202 българи са сменили мястото си на живеене, като 37.6 на сто от тях са се преместили от град в село, а 35.8% са сменили един град с друг град. От селата към градовете са се преселили 17%.

Средната продължителност на живота у нас намалява за първи път в последните 15 години. Останалите тенденции в демографското развитие на страната не са нови - населението намалява и застарява, а цели региони се обезлюдяват трайно. По-малко деца са се родили през 2015 г., но добрата новина е, че намалява и детската смъртност. Това показват данните на националната статистика за миналата година.

За една година българите са се стопили с още над 48 хил. и населението на страната е 7 153 784 души. Тревожното е, че за първи път средната продължителност на живота за периода 2013-2015 г. е 74.5 години. За периода 2012-2014 г. продължителността е била 74.8 години. Към края на м.г. средната продължителност на живота при мъжете е 71.1 години, докато при жените е 78 години.

Страната са напуснали 29 450 души, което също е най-високото ниво на емигранти за последните няколко години. Най-желаните дестинации за нашите емигранти са Германия (23%), Великобритания (14%) и Испания (11.5%).В същото време чужденците, дошли у нас, заедно със завърналите се българи, са над 25 хил. души. Само 42.5 на сто от тях са българите - според статистиците това най-вероятно са хора, прекарали дълги години извън родината. Най-често имигрантите са от Турция (24.3%), Сирия (16%) и Русия (14%).

Всеки четвърти е на възраст на и над 65 години. В някои региони обаче възрастното население гони 30 на сто - като във Видинско, където възрастните хора над 65 г. са близо 29 на сто, Габрово (27.5%) и Ловеч (26%). Децата под 15 г. са 14% - малко под 1 млн. деца. С най-много деца са в Сливенско - 18% и Бургас - 15%. Във всички области продължава да има отрицателен естествен прираст.

Новородените са почти 66 хил., но те намаляват с 1635 спрямо 2014 г. Трудоспособните българи - между 15 г. и 64 г. - намаляват с нови 54 хил. души.

Лоши са новините за Плевен - градът вече изпада от компанията на градовете с над 100 хил. жители (София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора), защото населението му през м.г. е паднало до малко над 99 хил. души. Шест области имат положителен механичен прираст - привлекли са повече хора, отколкото са изселилите се - Софийска област, столицата, Бургас, Хасково, Варна, и Пловдив. С най-голям отрицателен механичен прираст са Смолян, Разград и Враца.

Смъртността продължава да се увеличава, териториалното разделение също се задълбочава, като най-много хора живеят в област София, а най-малко в област Видин. "Ако трябва нагледно да се илюстрира тая разлика, може да се каже, че на цялата територия на област Видин живеят по-малко хора, отколкото живеят в район "Люлин" или район "Младост", или район "Студентски" на столицата", коментираха от НСИ.

ЕКЗОТИКА

Миналата година за пръв път хората, избрали селото пред града, са повече. 119 202 българи са сменили мястото си на живеене, като 37.6 на сто от тях са се преместили от град в село, а 35.8% са сменили един град с друг град. От селата към градовете са се преселили 17%.

Източник: segabg.com