Шумът по бул. ”Цариградско шосе” е огромен

Шумът от колите тероризира денонощно софиянци, като задръстванията продължават да са най-големият проблем в София, а най-голямото бучене е на местата около основните пътни артерии.

Районите на първа линия около бул. ”Цариградско шосе” са най-шумните места в столицата, като там нивото на шума може да се сравни с работата на реактивни двигатели на самолет преди старт. Ограничаването на движението в центъра, чрез изграждане на паркинги във входа, както и смяната на павета с асфалт оказват положителен ефект при намаляването на шума. Това са мерките записани в актуализирания план за действие за управление и намаляване на шума, който Столичният общинският съвет прие.

Другият вариант е на го­­лемите булеварди да бъ­­дат

изградени шумоизолиращи стени

или зелени пояси от дървета и храсти. Друга мярка според еколозите е да се вдигнат двойно данъци за колите над 15 години. Това обаче може да се случи към 2022 г., обясниха от “Московска” 33. Общинарите обмислят да се инициират законодателни промени и за преминаването на техническите прегледи на колите - да се измерва нивото на шума и ако е над допустимото, автомобилът да не минава прегледа. В края на 2013 г. парламентът обвърза данъчните отстъпки с екологичността на колата. Така за колите с катализатор, които преди ползваха 50% отстъпка от налога, след промените преференцията стана 30 на сто.

Наблюденията за последните 10 г. показват, че въпреки предприетите през последните години ремонти на уличната мрежа в различните части на столицата изграждането на нови пътни съоръжения, включително метрото, нивото на шума в значителна част се задържа трайно над граничните стойности, пише в плана на общината.

Пътният трафик обаче е основен “шумов” замърсител в столицата, следван от трамваите. Причината е, че в последните години у нас значително се увеличил броят на личните коли. Според преброяване на ООН страната ни заема 37 място по брой автомобили на глава от населението от общо 136 държави. Или на всеки 1000 човека се падат по 239 коли, като след нас са държави като Русия, Сингапур, Мексико и Румъния. По данни на КАТ към юни 2014 г. в страната ни са регистрирани 3 769 117 превозни средства, като

2 579 609 от тях са на възраст над 15 г.

По новите от 5 години, са едва 3,5 процента от автопарка у нас, сочи проучване на МВР.

Булевардът “Цариградско шосе” е едно от най-шумните места в града, където нивото на тътена достига до 70 децибела през деня. Стойностите, които са измерени по ключовата артерия, са почти колкото при подгряването на реактивни двигатели. Според инспекторите от столичната здравна инспекция, почти на всяко централно шосе нивото на бучене надвишава 65 децибела.

В топ 3 с най-шумните места в София се нарежда бул. “Цар Борис III”, “Подуяне” и около Руски паметник, където децибелите са около 65, където все едно до ухото на всеки минувач ръмжат компресорите на два стари хладилника.

Най-добре си живеят хората в квартал “Дружба” около бл.96 и на , където шумът едва минава 60 децибела. Толкова са измерени и на улиците “Ново село” и “Киевска” в кв “Овча купел”, сочат данните. Тихо е и във вътрешността на “Зона Б-5”.

Звук, който е по-силен от 60 децибела, може да бъде опасен за здравето и да доведе до психически проблеми. Според лекарите шумът може да доведе до умора, недоспиване, и намаляване на концентрацията.
Проверяват барчета на открито
Екипи на Столичния инспекторат и здравната инспекция обикалят заведенията на открито и дебнат за шум и за спазването на работното време. Според наредбата на общината баровете могат да изкарват маси и столове само до 22 ч. Заведенията може да работят и вечер, но само ако са закрити, а не са на улицата. През това време собствениците няма да са задължени да покриват масите и столовете. Изискването важи за всички заведения в столицата, които се намират на 30 м от жилищни сгради.

Шумът не се разпознава като голям проблем от столичани, ако се съди по подаваните сигнали в столичната здравна инспекция. Така например през 2011 г. са били 49, а направените проверки са 537, като при 174 от тях са отчетени по-високи стойности. През 2012 г. сигналите са били 91 с 618 проверки, а през 2013 г. - 83 с 440 проверки. От януари до юли м.г., за когато са последните данни, сигналите са 28, а направените измервания са 181, основателни са били 63.

Кварталите до летището и чалготеките си патят най-много

Около 62 000 жители на Варна са подложени на шум над нормите, a близо 37 000 варненци са засегнати от авиационен шум. варненци страдат още от летния грохот на крайбрежните чалготеки и от циганските тържества. Специфичната цел в плана за действие, управление, предотвратяване и намаляване на шума в околната среда на територията на Варна е достигане на шумово натоварване в рамките на допустимите норми в 40 % от засегнатите територии. Планът на Варна е приет в края на 2010 година на база на шумовата карта. В него тогава е посочено, че основният източник на шум в града са средствата на транспорта.

На много места във Варна обаче понякога шумът е над пределно допустимите стойности. А градът e по-шумен, заради уличните дупки и градоустройствените грешки, коментират специалистите в доклади на РЗИ за шумовото натоварване в града. На бул.”Цар Освободител” е измерен най-силният шум. Около блок 130 в кв.”Младост” са отчетени средни еквивалентни стойности от 74 децибела. Булевардът се оказва доста шумен и срещу МБАЛ “Света Анна”. Подобно е положението в района на печатницата по булевард “Христо Ботев” на “Осми Приморски полк” и срещу басейна на бул. “Приморски”. Над нормите е и шумът в Морската градина, в парковете на Аспарухово и Владиславово, около Очната клиника и ДКЦ Аспарухово, както и край Аладжа манастир, където са разположени пунктове за системни дневни наблюдения на шумовото натоварване. Такива пунктове за наблюдение в различни точки на Варна има общо 45. На всеки 5 години картата за шума в града се актуализира, като се отчита дали мерките за преодоляване на прекомерния шум дават резултат.

Варненци от района на кв. “Чайка” обаче продължават да твърдят, че чалготеките са най-голямата напаст през лятото, а денонощните 2-3дневни ромските битови тържества са сред основните дразнители за съня и спокойствието на хората, живеещи в близост до гетата на града. Като се прибави и воят на уличните кучета, нощната какофония е пълна, коментират още варненци.

Рокери тормозят търновци

Велико Търново е един от градовете с най-шумна централна част, твърдят местните жители. Основната причина за това е, че поради разположението си от двете страни на коритото на река Янтра, в централната и старата си част градът е изключително тесен. Поради това той няма обособен така характерния за повечето градове площад с изцяло пешеходна зона, в която да не се допускат автомобили и шумът да е минимален. Местата, където са принудени да се разхождат и да си “почиват” майките с деца и старите хора са няколкото парка, които обаче също са обградени отвсякъде с паркинги и улици с висок автомобилен трафик. Търговци на открито, чийто маси са разположени на главната улица споделят, че сутрин около 8,30-9,00 и вечер между 17 и 18 ч. шумът на улицата е невъобразим. “Такова нещо няма нито в София, нито в Лондон, където съм живяла две години”, твърди продавачката Радостина. Тъй като автомобилите могат да се движат единствено по главната улица, няма обходни маршрути и варианти и това причинява истинско стълпотворение и ужасен шум. Той още повече се засилва и от появяващите се в началото на лятото рокери, които използват правата главна улица като писта за гонки и демонстриране на уменията си. Живеещи в центъра дори са изготвили подписка до местната община, в която ще настояват да бъде забранено на моторджиите да минават с пистовите си “стъргалки” изобщо през центъра на града. Шумът в центъра на Велико Търново през последните няколко години се засилва и от машините, извършващи почти ежедневно изкопни и други строителни и ремонтни работи но уличната мрежа.
Акция в нощните заведения по морето

Проверките в заведенията по морето продължават цяло лято.
Комисията отваря допълнителни приемни в Китен, Царево и Приморско

Комисията за защита на потребителите (КЗП) започва масови проверки в заведенията с нощен режим на работа по морето. Акцентът ще бъде качеството на предлаганите спиртни напитки. Това обяви председателят на контролния орган Димитър Маргаритов при официалното откриване на приемните по Черноморието за сезона лято 2015 вчера в курорта Слънчев бряг.

Друг акцент в контролната дейност на КЗП това лято ще бъде

стриктното спазване на изискването за безпрепятствен достъп

на хората с увреждания в туристическите обекти, посочи Маргаритов.

От началото на сезона текат проверки за категоризацията и съответствието на предлаганите услуги с дадената категория на заведенията, разположени на територията на Черноморието. Проверките ще продължат до края на сезона.

Маргаритов припомни, че КЗП ще има постоянни приемни по морето във Варна, Бургас, Слънчев бряг, Созопол, Приморско, Златни пясъци и Албена. Той добави, че периодично ще работят временни открити офиси в Китен, Царево и Обзор, като така ще бъде обхваната максимално територията на почиващите по Българското Черно­морие. На място туристите ще имат възможност да получат информационни материали за своите права, да получат консултация от експерт или

да подадат сигнал за евентуални нарушения

“Според мен най-важна е информираността и тя е първата крачка към по-голямата осведоменост на потребителите, че имат права и възможност да ги реализират. Тези приемни на КЗП допринасят за по-голямата информираност”, заяви заместник-министърът на икономиката Даниела Везиева.

В събитието взеха участие още областният управител на Бургас Вълчо Чолаков, изпълнителният директор на “Слънчев бряг” АД Златко Димитров, членовете на КЗП Константин Арабаджиев и Константин Райков и други.

Източник: monitor.bg