Шарените контейнери често са празни

Почти във всеки град на страната са поставили жълти, сини и зелени контейнери за разделно събиране на отпадъци. Те, за разлика от старите метални кофи, които обичайно преливат от боклук, често са празни.

Заслугата обаче не е на фирмите за сметосъбиране, а на бързата реакция на клошарите. По сметки на фирмите за разделно събиране около 93% от отпадъците в шарените контейнери се прибират от клошари, след което се продават на пунктовете за вторични суровини. Проблемът е, че фирмите за разделно събиране имат норми за предаване на отпадъци и ако не ги изпълнят, държавата ги глобява. Заради това фирмите настояват да се забрани изкупуването на отпадъци или поне да се въведе някакъв ред.

„Клошарите имат график, знаят кога нашите камиони минават и 4-5 часа по-рано изтарашват контейнерите, след което отиват да предадат всичко в пунктовете за вторични суровини“, заяви пред „Труд“ Тодор Бургуджиев, изпълнителен директор на „Екопак".

„Най-голямата заблуда е, че клошарите са бедни хорица, които нямат какво да ядат. Те са изключително добре организирана мафия, която си има началници, има си разпределение, знае се кой за кой контейнер отговаря, в колко часа трябва да го отвори, къде трябва да отиде да предаде събраното, знае се колко лева ще вземе и колко остават за боса. Доскоро ги виждахме с каручки, но вече са си купили автомобили с фургончета. Хора, които са бедни и нямат какво да ядат, няма как да инвестират в специални бусове“, посочи Бургуджиев.

„Живея до Окръжна болница и от няколко седмици сутрин пред нас спира червен бус с нова регистрация - СВ. От него изскачат трима роми - един мъж и две жени. Отварят празния багажник и започват да го товарят с отпадъците от кофите за разделно събиране. Събират големи количества, тъй като около нас има много от шарените контейнери“, разказа софиянец пред „Труд“.

„На всеки 10 души, които носят отпадъци, девет са клошари, най-често са от ромски произход. При нас носят отпадъци редовно 30-40 души“, признава Петър Иванов от пункт за разделно събиране край Сточна гара.

Доход от 40-50 лева на курс

За килограм пластмаса пунктовете за вторични суровини плащат средно по 0,33 лв. Различните цветове пластмаса се търгуват на различни цени, като прозрачната е най-скъпа - около 0,60 лв./кг. Затова и клошарите отделят бутилките от минерална вода от останалия боклук, тъй като за тях ще вземат най-много. Стъклените буркани също са ценни. Ако са здрави, струват по 6-7 стотинки за брой.

„Клошарите идват или с преустроени каруци, на които са изградили нещо като разширение, така че да побират повече боклук, или с бусове с ремаркета. Заработват минимум по 40-50 лева на курс“, разказа Петър Иванов.

Сред хората, които предават боклук на вторични суровини, има и много пенсионери, уточнява обаче Илия Георгиев от друг пункт за отпадъци в центъра на София.

„Заради ниските пенсии много хора започват да се ровят по мазетата, таваните и накрая по кофите. Тъжно е, като ги видя, защото те не са роми и им е много неудобно, като идват тук. Понеже са стари, не могат да носят големи обеми и си тръгват с по 2-3 лева“, допълва Илия.

Клошарите пребориха „иглуто”

Неотдавна фирмите за събиране на отпадъци подмениха контейнерите с по-издръжливи и трудни за отваряне тип „иглу“

„В много от по-големите градове като София, Варна и Бургас подменихме стария тип контейнер „ракла“ с вид „иглу“. Очаквахме, че няма да се краде от „иглуто“, защото има малък отвор, колкото да влизат отпадъците и опаковките. Цялото ни щастие трая един месец,, докато клошарите намериха начин да крадат и от тези контейнери. Те ги събарят, отварят ги отдолу и вземат от тях всичко, което се рециклира. Така че в момента сме на същото положение независимо от инвестициите, които сме направили. Това, което получаваме като рециклируем отпадък, е от порядъка на 7-10% от съдържанието на кофите“, твърди Тодор Бургуджиев.

От „Екопак“ твърдят, че в Европа не се допуска клошарите да крадат от кошовете за разделно събиране на отпадъци. В Португалия клошарстването се наказва с пет години затвор, посочват те.

„У нас държавата трябва да забрани предаването от частни лица на хартия, пластмаса, стъкло и метал. Или ако предава някой, това трябва да става в общинските пунктове, където не се заплаща. Друг вариант е да се изисква произход на боклука, защото има клошари, които на месец предават тонове отпадъци“, каза директорът на „Екопак“.

Част от клошарите са в действителност бедстващи хора, много от тях са и с психически отклонения. Затова, ако им се забрани да събират отпадъци, те ще станат престъпници, контрират изкупвачите от пунктовете.

„Те сега крадат от контейнерите и като не могат нищо друго освен това, ще стане лошо, защото ще започнат да нападат хора и да ги обират“, смятат те.

10 кг пластмаса от контейнер

за месец

За различните видове отпадъци фирмите имат различни цели за изпълнение. От жълт контейнер за пластмаса например трябва да се вадят за седмица около 25-30 кг чиста пластмаса. Според статистиката може да се достигнат и 150 кг за месец, ако контейнерът е пълен с опаковките, за които е предназначен.

„Трябва да изпълняваме целите за рециклиране, които за различните материали са различни проценти. В момента от един контейнер за цял месец вадим количества от порядъка на 10 кг, и то при минаване на 1-2 пъти седмично, в зависимост от района. Ние не можем да изпълним нормите и затова ходим и изкупуваме нашия материал отново от пунктовете за вторични суровини. Плащаме два пъти, защото контейнерът е наша собственост. И ако клошарът се пазари на каква цена ще продаде материала, ние си го купуваме на пазарни цени“, посочва Бургуджиев.

Източник: trud.bg