Радомирец намери начин да се спаси от официалните доставчици на ток

Как да използваме услужливия реактор –слънцето, което предлага достатъчно енергия. Това показва и доказва в ежедневието си един радомирец, който е намерил начин да се спаси от официалните доставчици на ток.

Информацията за него беше публикувана в материал на клуб Z.Всеки може да разкаже поне по десетина вица, които описват изконната вражда между българина и доставчика му на ток. Един-единствен – и преди, и сега. Тази история започнала през 2008 година. Тогава Иво Генчев е горд собственик на нова сглобяема къщичка на баира над Радомир в посока Кюстендил. Мястото е високо, разкрива прекрасна гледка, тихо е и отдалечено от най-близкото село. Точно тук е завръзката.

„И ЧЕЗ ми казаха „Дай 2000 лева, за да те закачим“.

Процедурата е стандартна – Иво Генчев трябвало да си купи кабелите, стълбовете, токът да стигне до къщата му за негова сметка, а доставчикът после да му приспада от сметките инвестициите. „На тази къщичка какви да са сметките? Сигурно след 50 години щяха да ми се изплатят“.Така идва решението за живот без Енергото. Иво купува ветрогенератор за около 600 лева. Малко електроника, както казва той, един акумулатор, който е бетониран под земята зад къщата. Перката се върти, инверторът преобразува тока от 28 на 220 волта и цялата къща разчита на това – осветление, телевизор, компютри, дори и отопление.

„Когато капацитетът на акумулатора се запълни, се включва една джаджа, която грее къщата. През зимата винаги е топло вътре. То си е като духалка, която си работи. И на минус 20 градуса пристигаме тук и къщата е топла“.

Иво Генчев показва с удоволствие какво е направил сам. Прави го с усмивка, в която има и малко хитрост, и много от онзи полезния инат. Не изпуска перката от очи и само чака да задуха малко по-силно вятърът.Сметката след осем години е 2000 лева. Толкова струват всички „джаджи“, с които Иво си е извоювал независимост от доставчика на ток. Батерията му позволява да живее две седмици дори и при липса на вятър. Е, късметът е, че на този баир няма такива две седмици. Другият вариант е да беше дал наведнъж тази сума и да зависи завинаги от енергото.Днес казва, че изобщо не става дума за пари, а за свобода. Не е правил опити да смята колко би му била сметката за ток за тези години.

„Не знам колко щеше да бъде и това ме радва. Наистина не знам. Това е най-хубавото“.

Има и друго хубаво. Когато през зимата снегът затрупа баира, а силният вятър откъсне кабелите, най-близките къщи в района остават без ток.

„Вечерта сме си седнали, гледаме телевизия. В един момент забелязвам, че наоколо е пълен мрак. Хм, никой ли не живее в това село? То тъмно, ама тъмно. Тогава видях съседа отдолу със свещички. А-ха!“

Същото е и с водата. Често спира. В двора на Иво обаче има сонда. А къде я включва? В акумулатора, разбира се. И това е най-сериозният консуматор на ток.„Имам стотина дървета и всичките да ги полееш по 20 минути на дърво, цял ден отива. И ако няма вятър, да се зарежда, акумулаторът започва да се сърди.“Всеки може, но не всеки е готов да отдели толкова време и ентусиазъм като Иво. До момента, когато бизнесът успее да предложи на потребителите готови пакети, които да включват и апаратурата за производство на ток, и за съхранение, и за управление на системата. И всичко това да бъде достатъчно достъпно като цена, компактно като обем и лесно за употреба.А следващата точка в плана на Иво Генчев е да си построи водонапорна кула, за да изхвърли акумулаторите. Когато има ток в излишък, ще помпа водата нагоре, а когато няма – водата ще върти турбината и отново ще прави ток. И това не е всичко. Докато се чудел какво да прави с окосената трева от двора, прочел за малките газ-генератори, които превръщат всеки органичен отпадък в метан.

Източник: perniknews.com