Просяците в Белгия изкарват повече пари, отколкото с работа у нас

Брюкселско кафене близо до Гран плас. Следобедното слънце е изкарало навън белгийците и аромат от кафе, шоколад и прясно опечени гофрети се носи от всички страни, като изведнъж около масите почва да скача и обикаля чевръст млад мъж, разчорлен, с разпран панталон и протяга ръце към хората. Просякът е доста нахален и настойчив. Приближава и нашата маса, но остава учуден, че ние дори не го поглеждаме. По български не се впечатляваме лесно, уморено ни е и нямаме желание даже да му махнем. А той решава, че няма да ни остави на мира и започва да ни говори на различни езици – реди френски, английски, испански, немски. Ядец, няма реакция. Изведнъж му казвам – ако проговориш на български, ще ти дам две цигари.

И – о, чудеса! Мъжът продумва на кристален български език. „Ами така кажете, че сте българи, та да се разберем. Не ми давайте нищо, само добра дума да си кажем“, каканиже мъжът и изведнъж в наша чест вади от джоба си шапка с цветовете на българския трибагреник и я нахлупва, хилейки се идиотски.

Източник: trud.bg