Продължава да се увеличава пропастта между бедни и богати

Увеличава се ножицата в стандарта на живот между богатите и бедните райони на България. Тя нараства от 2009 г. насам. За разлика от общините на юг, които показват признаци на съживяване, на север положението става все по-трагично.

Това показва изследването на "Регионални профили" на Института за пазарна икономика. В 7 области на север от Стара планина над 60% от населението няма работа. В Монтана привлечените чужди инвестиции на човек са 35 пъти по-малко от вложенията в София - сумите са съответно 9245 евро на столичанин срещу 267 евро на жител на Монтана. На този фон общините са "закрепостени" към държавната хазна. За финансова самостоятелност е невъзможно да се говори в 19 от 28-те области, защото в бюджетите им собствените приходи са под 35%. София остава магнит за публични и частни инвестиции и привлича образованите хора. Новината е, че по петите на столицата е област Бургас, която се развива много бързо, а Варна, Пловдив и Стара Загора й "дишат праха", показва проучването на ИПИ.

Икономистите смятат, че е крайно време да се отчете различната тежест, която административно определените минимална заплата и минимални осигурителни прагове имат върху бедните и по-развитите региони. Ако в София минималната заплата през 2013 г. например е 29% от средната, във Видин тя е 60% от средната. Пазарът на труда страда от ниската мобилност на труда и сериозните различия между отделните райони, а търсенето на работна сила е насочено към висококвалифицирани кадри в определени сектори, което пък задълбочава структурната безработица. Част от проблемите на пазара на труда се дължат и на структурата на образователната система, както и на факта, че публичните средства продължават да се разпределят между образователните институции единствено според броя на записаните студенти, което не води до качествена промяна в образователната програма.

Програмите за субсидирана заетост са с твърде ниска ефективност дори и според оценките на социалното ведомство. Затова от ИПИ препоръчват пренасочване на парите от създаване на временни работни места за метачки и боклукчии към програми за стимулиране на предприемачеството. Според последните сравнителни данни на ЕК от 2011 г. 70% от разходите за активни политики на пазара на труда у нас отиват към директно откриване на работни места, а в ЕС тези разходи са едва 11%.

Най-важният лост за преобръщане на лошите тенденции в развитието на регионите е 20% от подоходния данък на работещите да остава в общините по постоянния им адрес, смятат от ИПИ. И препоръчват на първо време този ресурс да се използва единствено за изплащане на стари задължения на местната власт и за инвестиции. Икономистите предлагат като стъпка към реална децентрализация да се приложи принципът "парите следват личната карта" - така че 1/5 от данъка на работещите да отива в общинската хазна, без да се увеличава данъчната тежест за хората или да се променя начинът, по който се събират налозите.

Другата препоръка е свързана с въвеждане на гъвкави модели за регулиране на сезонната и краткотрайната заетост. "Режимът на сключване и регистриране на срочни трудови договори трябва да се облекчи, за да позволи на работодателите, които имат спешна нужда от работна ръка, да я наемат своевременно и в съответствие с нормативните изисквания. Въвеждането на типови условия за наемане на "дневни работници" и поддръжката на електронен регистър ще помогне за изваждането от сивия сектор на част от трудовите правоотношения, особено в сферата на селското стопанство и туризма", твърдят икономистите.

Основните усилия на общините трябва да се префокусират към привличане на частни инвестиции, защото те са решаващи за местното благосъстояние.

ПЪЛНА ПРОМЯНА

"Данните за развитието на регионите през последните 10 години подчертават нуждата от коренна промяна на философията на регионалното развитие. Въпреки че много от проблемите са ясни, подходът за справяне с тях остава силно административен и централизиран. Районите остават заложници на политически интереси и са лишени от възможността да противостоят на протичащите на територията им негативни демографски, социални и икономически процеси", посочват от ИПИ.

Източник: segabg.com