Починал е учителя по история Николай Цакманов

Починал е учителя по история и почетен гражданин на Перник Николай Цакманов, като той беше един от най-уважаваните пернишки граждани и голям преподавател по история. Оставил е много знания на поколения наред. В негова памет публикуаме материала му:

“Селището Перник през вековете”

Град Перник е разположен в Пернишката котловина, която заема пространството между западните склонове на Витоша, южните склонове на Люлин и Вискяр планина, източните склонове на Църна гора и северните склонове на Голо бърдо. През нея протича р. Струма. Климатът е умерено континентален – пролетта настъпва късно, а есента рано. Надморската височина е между 700 – 750 м.

От най-ранни времена котловината е предоставяла благоприятни условия за живот. Тук е имало земя, годна за обработване, вода за пиене, безкрайни пасища, удобни места за строеж на жилища. Близките планини предоставят прекрасни условия за лов.

От намерените археологични паметници може да се заключи, че първи прояви на живот в района са от 6 хиляди години преди новата ера. Селище има още от времето на тракийските царства. През римско време селището е заемало важно място по стратегическия път, свързващ Улпия Сердика /сега София/ с Улпия Пауталия /сега Кюстендил/. В началото на VII век тук се заселват славяни. По времето на хан Омуртаг селището влиза в пределите на българската държава и става гранична крепост. Крепостната стена върви по естествените очертания на платото на хълма Кракра, широка е над 2 м и обхваща над 4,5 ха. Главната порта е в североизточната част на крепостта, от нея започва главната улица. В нея са разположени административни, стопански, жилищни и религиозни сгради. При археологически разкопки са намерени много монети и печат на цар Петър /927-970 г./. В края на Х и началото на ХI век Перник е административен център на местния воевода Кракра – “…мъж, отличен във военното дело” според византийските летописци Скилица и Кедрин. През 1004 г. Кракра Пернишки храбро защитатава своята твърдина от нападението на византийските войски, водени от император ВасилийІІ. След продължителни бойни действия той отхвърля предложените му високи постове, нанася тежко поражение на византийските войски и ги принуждава да се оттеглят от неговата област. През 1016 г. Кракра Пернишки удържа нова, 88-дневна обсада и след многочислени загуби Василий ІІ отново е принуден да се оттегли. Легендите за онова време твърдят, че кръвта от убитите византийските войни била толкова много, че дълги години червенеела по скалите в подножието на Пернишката крепост. От там дошло и названието на местността – Кървавото.

През 1017 г. Кракра Пернишки събира голяма войска, благодарение на своите дипломатически умения привлича на своя страна печенезите и с тези обединени сили се готви да нанесе удар по Византия, за да освободи земите между Дунав и Стара планина от византийските нашественици. Коварната политика на Константинопол успява да подмами печенезите и те разтурят съюза. След смъртта на цар Иван-Владислав през 1018 г. Кракра счита по-нататъшната съпротива за излишна и с цел да запази живота на българите, се подчинява на византийците заедно с подвластните му 35 крепости. Славният живот на войводата е възпят през 1874 г. от Петко Рачов Славейков в поемата му “Кракра Пернишки”, която сюжетно е изградена върху някои действителни моменти от неговия живот.

Първият писмен документ, в който се споменава селището с името “град Перник” е “Безименната легенда за св. Иван Рилски”. Точният произход на името на града установява археологът Васил Миков. Според него то идва от името на славянския бог Перун, към което е прибавена типичната старобългарска наставка “ик”.
Перник влиза в пределите на Второто българско царство през 1204 г., крепостта продължава да има своето важно стратегическо значение като център на административна област. Създаването на османската империя и падането на България под турско робство /1396 г./ слага край на значението, което Перник има като крепост, вече не е и административен център. Неговият напредък се обуславя от природните богатства на околността. При мирен труд и усилена работа и главно поради факта, че в околността не са се заселвали турци, населението успяло да изгради едно добро благосъстояние. Особено е било развито скотовъдството. Според чешкия историк Константин Иречек, при своите нападения над Перник през 1690 г. граф Шенкендорф е отвел над 7 000 глави добитък. Това бедствие безсъмнено е накърнило жестоко икономическото състояние на местното население.

Освобождението от турско робство заварва Перник като малко земеделско и скотовъдно селище с население около 1 000 човека, съставено от отделни махали – Средна Махала, Варош и Пешова махала, разположени по двата бряга на Струма и в подножието на старата крепост, което с нищо не се отличава от околните села Студена, Дивотино, Мошино, Църква. Изключителен тласък за бъдещото развитие на селищито дават каменните въглища, лежащи в недрата на Пернишката котловина.

През 1869 г. по поръчение на османското правителство австрийския геолог Фердинанд Хохстетер извършва проучвания във връзка с проектираните строежи на ж.п. линии в европейските предели на империята. Той проучва и Пернишката котловина, която описва като “Църковски кафяво-въглищен басейн при западните поли на Витоша”. Първото практическо използване на въглищата става през 1873 г. от италианската комисия, която прокарвала трасето на ж.п. линията София-Кюстендил. В работата по прокарванането на трасето участва и Иван Вазов.

През 1878 г. руски войници копаят въглища край с. Мошино за отопление на своите казарми. През 1879г. правителството прави опит да експлоатира въглищните залежи, но поради липсата на подготвени кадри начинанието се проваля.

През 1891 г. са извършени проучвания на залежите край с. Перник. През м. юли 1891 г. Министерство на финансите издава заповед за експлоатацията им, като проектът за това е изготвен от инженерите Димитър Юрданов и Кънчо Садаков. Под тяхно ръководство на 17 август 1891 г. 114 работници започват добив на въглища в две местности около село Перник – “Кулата” /по известно като “старите рудници”/ и “Бели брег”. До края на годината са добити 8 429 тона въглища.

Експлоатацията на въглищата дава тласък за развитието на Перник. За първи път в България с монтирането през 1895 г. на минната сепарация и нужната за нея електрическа станция пламва ел. крушка за осветление. През 1893 г. е открита гара Перник от ж.п. линията София-Кюстендил.Разраства се строителството на минни предприятия – ТЕЦ 3 000 V, открита през 1918 г, ТЕЦ 6 000 V / по-късно “Перник”/ през 1929 г., което позволява да започне електрифицирането на Перник и околните селища. С бързи темпове се благоустроява селището – строеж на административни сгради – Общинско управление, Дирекция на минната управа и др., жилищни квартали – Инженерния, Монте Карло, Твърди ливади и др., канализиране и водоснабдяване. От 1892 до 1926 г. Перник бележи най-големия за България прираст на население – от 1 413 на 12 296 човека. Кипи обществен и културен живот – през 1919 г. е открит Работнически театър, създават се просветни и землячески дружества. Създадена е санитарна служба, през 1925 г. започва своето действие професионална пожарна команда. Перник добива облика на индустриално селище, подобно на много миньорски селища в Западна Европа. Съвсем естествено на 26 юни 1929 г. с Указ № 402 на цар Борис III Перник е обявен за град.

Превръщането на Перник в индустриално селище води до разкриването на нови промишлени предприятия. През 1931 г. с български и белгийски капитали започна строителството на фабрика за производство на плоска и куха стъклария “Кристал, през 1933 г. започва изграждането на първото в страната предприятие за валцувани метали “Български железни заводи”, оборудвано с електродъгови металургични пещи, фабрика за сушене на плодове и зеленчуци, която през 1951 г. прераства в единствения завод на Балканите за производство на пектин. В следващите години градът продължава своето индустриално развитие. През 1948 г. Машинна служба при Мини “Перник” и преобразувана в Машиностроителен завод. В периода 1950- 1970 г. са започнали своята работа ТЕЦ “Република, Металургичен завод “Ленин”, Завод за токоизправители, Завод за заварочни машини, Завод за феромагнити , Завод за специални стоманени профили.

Развитието на града и неговото разрастване води до неговото културно и просветно развитие. През 1900 г. в Перник е имало малко селско училище. Сега в града действат 10 основни училища, Природо- математическа гимназия, Гимназия за изучаване на чужди езици, 3 среднообразователни училища и 6 професионални гимназии. В Общински комплекс “Дворец на културата” е съсредоточена дейността на школи и клубове по изкуства, Художествена галерия “Любен Гайдаров”, Универсална научна библиотека, Камерен оркестър “Орфей”, Духов оркестър, Ансамбъл за народни песни и танци “Граовска младост”. Със своите постановки радва гражданите Общинския театър “Боян Дановски”. Два младежки дома, Исторически музей, Център за работа с деца ежедневно внасят своя принос за културното въздигане на града. Благодарение на своя Фестивал на маскарадните игри, провеждан всяка четна година, градът ни има световна слава и е член на Международната федерация на фестивалните градове.

Развитието на Перник като минно селище дава своето отражение на неговата архитектура. Разрастването на града и съвременната урбанизация водят до премахването на някои шедьоври, но има три акцента. Строежът на Минната църква започва през 1910 г. по идея на тогавашния директор на мината инж. Иван Симеонов, а нейното освещаване е извършено от епископ Варлаам в деня на минния празник 19 октомври 1920 г. Стенописите в храма са дело на художниците Никола Маринов, Дечко Узунов и Александър Поплилов. Над входа на храма има прекрасна многоцветна мозайка с лика на св. Иван Рилски, който е патрон на мината. 19 октомври от 80-те години на ХХ век е Ден на града.

Срещу нея е сградата на Минната дирекция. Построена е през 1932 г. по проект на архитектите Коста Николов и Илия Попов. Външно е оформена в неокласически маниер, а вътре се забелязват влияния на ранна готика. Часовниковата кула дълги години властва като височина над целия град. Сградата е разгърната в правоъгълна форма около вътрешен двор, който е разделен на две от централна част, в която са поместени парадното стълбище и тържествена зала. Леко изнесеният сводест главен вход с врати от ковано желязо и аркадите от бял камък целят да подчертаят не само характера на сградата, но и да служат при празненства. Часовниковият механизъм на кулата е система “Бреге”. Той е свързан с още 30 по-малки стенни часовници вътре в сградата и работи на електромеханичен принцип. Централното фоайе, централното стълбище и крайстълбищният кулоар са облицовани с пъстроцветни италиански мрамори и полиран гранит, а коридорите – с доставен от Чехия декоративен фаянс.

На 12 февруари 1957 г. е открит Дворецът на културата. Той е по проект на арх. Александър Дубовик., който го е развил в класичен маниер, с едри, пропорционални и лаконични форми. Лицевата фасада е хармонична, изпълнена със симетрия и завършеност. Сградата е разположена върху площ от 4 250 кв. м. Изградена е с български строителни и облицовъчни материали. Корнизите и рамките на прозорците са от русенски камък. Квадратните колони във фоайето са облицовани с цветен жабленски мрамор. Декоративното оформление е наситено и с национални битови елементи. Странично под централната колонада са монтирани два малки барелефа – “Миньори” в изпълнение на Секул Крумов и Благой Илиев и “Металурзи” в изпълнение на Любомир Далчев.

Спортът и туризмът са на почит в Перник. През 1902 г. е създадено туристическо дружество, през 1906 г. ловците се обединяват в Ловно дружество. На 29 януари 1912 г. е основано колоездачно дружество, членове на което през Балканската война сформират доброволен колоездачен взвод, а през 1929 г. във Варна печелят “Купата на Царя”. На 30 септември 1923 г. е учреден Минен спортен клуб, който от 1 септември 1924 г. е преименуван на Гимнастическо дружество “Юнак”. Спортистите по волейбол и баскетбол на Дружество за физкултура и спорт “Миньор” през 60-те и 70-те години на ХХ век като национални първенци многократно участват във финалите на европейските клубни турнири.

Източник: zapernik.com