Перничани искат твърди закони на посегателите на деца с увреждания

Перничани искат крумови закони за онези, които посягат на деца с увреждания. Те се събраха на протест в подкрепа на 13-годишната Ана-Мария и родителите й Радосвета и Росен.

Крайно време е държавата да си дойде на мястото и да не абдикира от проблемите на децата със специални образователни потребности /СОП/, бяха категорични присъстващите. Шокиращият разказ на майката обедини фейсбук-обществото и вдигна на крак всички медии заради подозрението за сексуално посегателство срещу дъщеря й, която е аутист и която учи в 4-то помощно училище в София. След като за проблема се разгърмя, се задействаха и съответните институции с проверки и разследвания.

Сред 50-тината перничани, събрали се пред Общината, бяха майки и бащи на деца със СОП, чиято борба е ежедневна и неистова, и които пият горчилка всеки божи ден. Бяха дошли и майки с децата си, граждани, съпричастни с болката на Радосвета и Росен, които са техни съграждани.

Протестиращите настояха екипът на столичното помощно училище да бъде сменен и оттук нататък да има прецизен подбор на персонала. Учителите, които работят с такива деца трябва да имат не само образователен ценз, но и сърце и ум, твърдят те.

Баща, чийто син е починал на 17 години, се разплака, разказвайки за трудностите и тръните, през които е трябвало да минат със съпругата му в грижите за момчето.

Родителите са гневни от факта, че държавата не им позволява да бъдат лични асистенти на децата си ако надхвърлят лимита от определените 130 лв. Те се въртят в порочен кръг, защото са принудени да работят, за да издържат децата си, които пък не могат да се справят физически сами без тяхната помощ.

Възмутени са от тромавите процедури и от факта, че ги карат непрекъснато да ходят с децата си пред ТЕЛК „сякаш децата ни някога ще оздравеят”. Системата е прогнила, рибата мирише откъм главата, твърдят присъстващите.

От друга страна родителите на деца със СОП са наясно, че докато се борят всеки сам за себе си, нищо няма да променят. Нищо няма да постигнем докато си седим в черупките и се занимаваме с личните си проблеми, докато политиците се карат кой ще вземе по-големия пай на тези избори и какво правителство ще съставят, докато седим и одобряваме всичко с мълчанието си. Мълчанието ни е негласно одобрение на всичко това, заяви Йоана Томова, организатор на протеста. Ето и днес се събрахме едва 50 човека, а ние познаваме Ради и Росен, някои са учили с тях. Докато българинът си стои у дома и се съгласява с това, което му се случва, нищо няма да се промени.

Събираме пари с есемеси за всяко болно дете, помагаме за наводненията, за да има пострадалите какво да ядат, събираме пари от букетите на учителите, за да може училището в Мизия да съществува. Цял живот ще делим от хляба си, а къде е функцията на държавата, питат хората.

Избираме си политиците, даваме им заплати от нашите пари, а те излизат и се държат арогатнто и нагло с родители, потърсили помощ от тях. Това е непростимо, твърди Йоана. Ние не сме страхливи, безразлични сме и това е ужасното. Апатията е взела връх, затова се спасяваме поединично, потвърдиха присъстващи, за които е болка и отношението на обществото към тях.

Малко хора се решават да излизат с децата си навън – отношението към тях е отвратително, разказаха майките и бащите.

Протестът излезе с конкретни искания. Ето ги:

1. Чисто разследване без протекционизъм от срана на МОН.
2. Адекватни мерки срещу всички виновни.
3. Институциите да да започнат да си вършат работата непосредствно след подаден сигнал/жалба, а не след заформянето на обществен скандал;
4.Осигуряване на максимално сигурна среда за децата ни във всички заведения в които, не се допуска те да бъдат придружавани от родители – училища, детски градини. За целта искаме:
- Инсталиране на камери в тези заведения – навсякъде – в класни стаи, в учителски стаи, в директорски кабинети , в коридори и пр. и записите от камерите да се съхраняват поне един месец назад.
- За децата със СОП да се осигури и персонален асистент, който да бъде с тях през цялото време докато те са в тези заведения – в час, в междучасията и пр. Този асистент трябва да е завършил специална педагогика и основната му роля е не само да следи за сигурността на ЕДНО дете, но и да го обучава и опосредства комуникацията между него и съучениците му или общообразователната учителка. Персоналнят асистент носи персонална отговорност за физическото и психическото състояние на детето.
- Периодична проверка на психичното състояние на преподавателите ( на 6 месеца)
5. Мандатност на поста училищен директор;

Източник: perniktoday.net