Пенсиите в България се отдалечават от доходите

Пенсиите изостават все повече от доходите, като би трябвало на старини да се получават 80% от последната заплата. Сега обаче заместването е едва 56.5%.

Въпреки осъвременяването им в средата на годината пенсиите в България се отдалечават от доходите. Това показват данните на Националния осигурителен институт за 2015 г. През изминалата година средната пенсия успява да замести едва 56.5% от средния нетен осигурителен доход за страната. Това е доходът след плащането на данъците и осигуровките.

Средната пенсия за осигурителен стаж и възраст - най-масовата у нас, замества 61.8% от нетния осигурителен доход. За сравнение, през 2014 г. и двата показателя са били по-високи и са се повишили спрямо предходната 2013 г. През 2014 г. средната пенсия е била 57.9% от нетния осигурителен доход, а тази за осигурителен стаж и възраст е била 62.4%. Смята се, че за да са адекватни пенсиите, те трябва да покриват около 80% от последната заплата на човек.

Повишаването на адекватността на пенсиите е основна цел на пенсионната реформа. Затова и Европейската комисия препоръчва редовно на страните да предприемат мерки, за да повишат дела, който пенсията замества от последната заплата на човек.

Според прогнозите в бюджета на Държавното обществено осигуряване за тази година средната пенсия ще замества 58.6% от нетния осигурителен доход, т.е. от осигурителната институция очакват подобряване на адекватността на пенсиите. Качествена промяна в размера на пенсиите обаче няма да има, въпреки че от началото на годината започнаха да действат първите мерки от пенсионната реформа - за увеличаване на възрастта и стажа. За парите на възрастните остава единствената мярка, с която те се увеличават - индексацията от юли по швейцарското правило. Според прогнозата в бюджета на ДОО тя ще е с 2.5%. Едва от догодина би следвало да се стигне до по-съществена промяна - тогава трябва да започне увеличаване на индивидуалния коефициент, с който се пресмятат парите на възрастните хора. Сега този коефициент е 1.1. С колко ще се увеличи коефициентът от 2017 г., не е ясно, но целта е той да стане 1.5. Увеличаването ще се отрази по-благоприятно на новите пенсии, като ще повиши тяхната адекватност по-чувствително.

За м.г. средната сума, върху която заетите у нас са се осигурявали, е била 726.40 лв. За 2014 г. сумата е била малко над 683 лв. Средната пенсия пък за миналата година е била 321.78 лв. Тази, която се получава за осигурителен стаж и възраст, е била 351.73 лв. Близо 12 лв. е увеличението на средната пенсия спрямо 2014 г.

Пенсиите средно на месец през годината са били близо 2.659 млн. лв. Броят на пенсионерите обаче е по-малък спрямо предходната година - близо 2.2 млн. души. Разходите само за пенсии са били малко над 8.4 млрд. лв., или 9.7% от БВП. Това са парите без разходите за пощенските такси. Макар че сумата се е увеличила спрямо 2014 г. - с около 300 млн. лв., делът на разходите само за пенсии от БВП остава същият.

За пет години разходите на НОИ за болнични са нараснали със 100 млн. лв. За м.г. те са били над 400 млн. лв. НОИ плаща след третия ден от болничния на работещите българи. Сред всички други обезщетения, които изплаща осигурителният институт, тези за общо заболяване растат най-много.

Източник: segabg.com