Организации настояват за по-ефективни мерки срещу домашното насилие

За по-ефективни мерки настояват Фондация П.У.Л.С., Алианс за защита срещу домашното насилие и Национална мрежа за децата. Мерките са за защита на жертвите на домашно насилие

София, 14 май 2015 г. – За стотици жени в България домашното насилие е ежедневие. По данни на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) близо 1 млн. от общо 3,78 млн. българки са пострадали. По статистически данни на Фондация П.У.Л.С. от 2014 г. към програмитена организацията са се обърнали 741 клиенти, от койито 696 от тях са жени и деца.

Конкретен повод за проведената пресконференция днес е поредният тежък случай на майка и дете,жертви на насилие, на които професионалистите от Фондация П.У.Л.С. правят всички възможно да помогнат. В своите усилия те за пореден път установяват, че координационния механзъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие,не работи ефективно.

Съгласно механизма в случай, че сигнал за насилие е приет от някой от органите за закрила Дирекция „Социално подпомагане“/Отдел за закрила на детето/, Държавна агенция за закрила на детето или Министерство на вътрешните работи, той е длъжен да уведоми за това останалите незабавно до 1 час от регистриране на сигнала, включително по телефон и факс.

Сигналът се изпраща в Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето. Той се проучва в рамките на 24 часа, след което отговорният социален работник свиква по телефон в най-кратък срок работна среща на мултидисциплинарен екип, който трябва да изработи план за действие.

Анализите на ДАЗД и АСП относно прилагането на Координационния механизъм показват, че само при приблизително една трета от случаите на насилие над деца е бил свикан координационният мултидисциплинарен екип.

При конкретния поставен случай, касаещ жена, страдаща години наред от психическо, физическо и сексуално насилие, на което в позицията на свидетел е бил невръстния й син отново се случва така, че институциите трудно организират и задействат организирането по извеждане на детето. Техническото занание за това, че жената и детето са в ограничителен режим от биологичния баща не носи необходимата убеденост за това, че те са в конкретна заплаха. Прализиращия страх в пострадалата жена не й позволява тя да каже истината и да потърси конкретна помощ, очаква, че предварителната договорка със служителите за „парола” ще свърши необходимата работа. Тези думи обаче трудно се разпознават и на базата на наложената нагласа в обществото, че „жервата избира”.

„Време е да се постави основен акцент върху преследването след наложена ограничителна заповед по Закона за домашно насилие! Време всеки един казус да бъде разглеждан индивидуално и да се прави индивидуален план на организация! Време е да се спре да се търси отговорност само от страна на пострадалите родители, които в повечето на случай подкрепят решението на детето да не осъществява контакти с родителя, упражнил насилие! Време не само да се слуша, но и да се "чува " детето!“, каза Екатерина Велева, председател наФондация П.У.Л.С.

От години Алианс за защита срещу домашното насилие настоява за отпадане на частния характер на телесната повреда между съпрузи, близки и роднини. Жертвите на домашно насилие в сравнение с други пострадали от същите по вид престъпления, са в много по-уязвимо положение и много по- застрашени от последващи посегатлества с извършителя именно поради близостта си. Организациите членове на Алианса настояват България да ратифицира Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, наричана още Истанбулска конвенция, приета през 2011 г.

„С присъединяването на страната ни към Истанбулската конвенция ще бъде запълнена сериозна празнота в законодателството и практиката при осигуряване на защита и превенция от насилие, в т.ч. и домашно насилие. Фокусът на Конвенцията е върху насилието срещу жените като насилие, основано на пола и неговите връзки с неравенството между половете, но в същото време тя не поставя ограничения, а обхваща и деца и възрастни хора, жертви на домашно насилие. Конвенцията изисква държавите да осигуряват подкрепа и на жертвите на сексуално насилие, както и на деца, свидетели на насилие.“, настоя Илияна Стойчева, Изпълнителен директор на Алианс за защита от насилие основано на пола и член на УС на Фондация „Български център за джендър изследвания”.

Регулярният доклад на Национална мрежа за децата „Бележник 2015: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата“ показва, че случаите на насилие не намаляват и за последните 5 години техния брой варира 2 и 3 хиляди годишно.

„Не можем да помогнем на някого да „израсне и да се превърне в независим, уверен и щастлив човек“, ако подходът ни към него е унизителен и доминиращ! Редица изследвания показват негативния ефект от насилието върху развитието на децата. Насилието ражда насилие и не трябва да бъде толерирано в никаква форма. Ето защо, Национална мрежа за децата се застъпва за възприемане на политика и насърчаване на култура за нулева толератност към насилието“, каза Дани Колева, програмен директор в Национална мрежа за децата.

Орагнизаторите на пресконференцията настояха Координационният механизъм да бъде доразвит и да се прилага към случаите на извършено престъпление над дете или насилие, което го поставя в позицията на участник в правни процедури. Това ще допринесе за по-голяма и категорична защита на правата и интересите на децата и намаляване на риска от вторична виктимизация.

Фондация „П.У.Л.С.” работи за изграждане и установяване на ефективна програма от грижи в региона на Югозападна България за възрастни, юноши и деца, и техните семейства, които са преживели насилие. Фондацията работи в 2 основни насоки по отношение на насилието – превенция и рехабилитация.

Алианс за защита срещу домашното насилие обедиянва 11 водещи организации в страната, работещи за защитата и превенцията срещу домашното насилие. Негови основни задачи са координиране и осигуряване на устойчивост на дейностите по изпълнение на Закона за защита от домашното насилие, разработване и прилагане на стандарти за социални услуги, сътрудничество между НПО и институциите, мониторинг, изследвания, разработване на програми и стратегии за превенция и защита срещу домашното насилие, насърчаване на образователната дейност и работата с младите хора, международно сътрудничество и обмен.

Национална мрежа за децата е обединение на 128 организации от цялата страна, които работят с деца и семейства в 4 основни тематични области: здраве; образование; семейство и деца в институции, както и детско и младежко правосъдие. Мисията на организацията е да заздрави и улесни сътрудничеството между сходните неправителствени организации и всички заинтересовани страни с цел гарантиране правата и благосъстоянието на децата. През 2014 година гражданските организации, които са част от мрежата, са помогнали и са работили с 94 141 деца в цялата страна. Подкрепили са 6 729 семейства и са обучили 3 134 специалисти от различни професионални групи, които работят с деца и семейства. В нея са работят близо1 000 души и 1 553 души са дали доброволен труд.

Източник: perniknews.com