iPernik.com Новини от Перник за хората и събитията


Loading

над четиридесет са случаите на заболели от краста бежанци у нас

над четиридесет са случаите на заболели от краста бежанци у нас 11_1479904600

Според официални данни над четиридесет са случаите на заболели от краста бежанци в България, като националният център за заразни и паразитни болести призна за шест случая на малария в бежанските лагери от началото на годината. През 2015 г. девет чужденци са регистрирани като заболели от същата болест. Сред настанените в бежанските лагери у нас лица вече са доказани случаи на коремен тиф, холера, морбили, рубеола, лепра, туберкулоза, детски паралич, въшков тиф, туларемия и др. В групата на мигрантите значително по-голям е процентът на болните с хепатит B и C, както и на тези с ХИВ инфекция и СПИН. Очевидно е, че в условията на нарастващ миграционен натиск някои предавани заболявания придобиват нова и остра социална значимост. По този начин заплахата от появата на нови и възвръщането на отдавна считани за ликвидирани заразни болести става съвсем реална.

Твърденията, че миграционните потоци към България са малки и не представляват опасност, са необосновани и не решават, а замазват проблема. От 1993 г. до настоящия момент 77 чужденци формално са потърсили закрила в България. Няма никакво съмнение, че за по-голямата част от тях страната ни е само транзитен маршрут и всъщност мигрантите са подали заявления поради това, че са били разкрити от компетентните български органи. Самият факт, че на 33 от тях са прекратени преписките показва, че те са напуснали България без дори да изчакат вземането на решение.

Трудно е да се направи точна оценка на големината на нелегалните миграционни потоци, преминаващи през страната ни, защото по-голямата част от мигрантите се стремят по най-бързия начин да пресекат държавната територия по пътя към заветната цел: Западна Европа, и най-вече Германия. Със затварянето на Западно-Балканския миграционен маршрут обаче ситуацията в България се усложни.

Оформящата се тенденция поставя нови отговорности пред държавната миграционна политика, защото потоците, достигащи България, освен носители на стандартните миграционни рискове, са носители на заразни болести и могат да бъдат и причина за избухване на епидемии. От една страна, това са заболявания, които отдавна са забравени от нашето население, а в други случаи могат да бъдат екзотични за нас болести, характерни за други географски ширини. Към подобни зарази в българското население липсва колективен имунитет, поради което държавата е длъжна да предприеме действия срещу тази нова потенциална заплаха за общественото здраве и сигурност. Тук трябва да се има предвид, че на първо време е уязвимо не само местното население покрай бежанските лагери, но също така и населението, живеещо в териториите, през които минават нелегалните транзитни миграционни маршрути и с което мигрантите влизат в контакт. Като особени рискови групи се очертават трафикантите и техните семейства, сутеньорите, жертвите на сексуална експлоатация и лицата, предоставящи квартири за временен престой на нелегалните транзитни мигранти.

Така създалата се ситуация зарежда и мигрантските групи, и българското общество с допълнително напрежение. Затвореният път на Запад води до пренаселване на бежанските лагери, тъй като мигрантите са принудени против волята си да останат за по-дълъг период в България и в истинския смисъл на думата изпадат в безпътица. Израз на подобно недоволство са периодично избухващите бунтове в центровете за бежанци. Недоволство обаче зрее и в българското население, което научава за мигрантските проблеми най-вече от слухове, а не от информационните канали на държавата. Намесата на нейните компетентни органи за съжаление е последица от проявения медиен и обществен интерес, например при разкрития случай на малария в бежанския център в Харманли, а не като резултат от целенасочена здравна политика към тази група население.

Трудно охраняваме българо-турската граница

През юли Сърбия създаде смесени патрули на полицията и военните, които поеха охраната на нейната граница с България и Македония. По информация на Министерство на вътрешните работи в Белград до момент 15 800 мигранти са се опитали незаконно да влязат в Сърбия, като 14 300 души са върнати назад. Тези данни показват, че независимо от предоставената европейска помощ, България все още трудно охранява българо-турската граница, а в същото време се превръща в миграционен буфер.

Източник: trud.bg

iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!

Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!

Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!

Вход с фейсбук профил:

[email protected] за споделяне на сигнали, запитвания, реклама, коментари, мнения, новини.