Национално бюро ще се бори с корупцията у нас

Бъдещото Национално бюро за борба с корупцията се очертава като мегаструктура, която ще концентрира в себе си огромна информация и ще има право да проверява имуществото и доходите на огромен брой представители на властта на централно и местно ниво, като това става ясно от последния вариант на антикорупционния закон на вицепремиера Меглена Кунева, който вчера най-накрая беше приет от правителството. След като парламентът го бламира през есента, проектът беше преработван няколко пъти.

Общинските съветници, главните архитекти на общините, ректорите на държавни висши училища, управителите и изпълнителните директори на болници, финансирани от здравната каса, администраторите на средствата от ЕС и организаторите на обществени поръчки, членовете на управителните съвети на държавните предприятия по Закона за горите, ръководителите на областните дирекции по безопасност на храните, на ДНСК, фонд "Земеделие", на автомобилната администрация, офицерите от висшия команден състав и много други ще попаднат в обсега на антикорупционния орган. Причината е, че работата им е свързана с повишен риск от даване и получаване на подкупи.

Всички те, заедно с досегашните задължени, ще подават нов вид имуществени декларации, в които ще се включат нови графи. Но и в новия вариант няма да носят наказателна отговорност за неверни декларации, както обикновените хора. Вместо това вече ще декларират и ползвани чужди имоти и коли на стойност над 10 хил. лв., както и обучения, платени от друг. Ще се декларират също имотите и парите на хората, с които подаващите декларация живеят без брак. За целта е съчинена дефиниция, която казва, че фактическо съжителство е животът на съпружески начала повече от две години. Задължените да подават декларация ще декларират доходи и една година след като напуснат държавния пост, за да се следи дали са забогатели рязко.

Антикорупционното бюро ще обедини част от Сметната палата, комисиите за конфликт на интереси и за конфискация и БОРКОР. То ще може да образува проверка при несъответствие на поне 20 000 лв. между декларирани и установени обстоятелства, когато се установи конфликт на интереси и когато проверка по сигнал или медийна публикация установи достатъчно данни за корупционно поведение. Анонимните сигнали, които досега бяха ябълката на раздора, остават, като ще имат задължителни реквизити и трябва да са придружени с доказателства.

Авторите на закона парират обвиненията, че всеки ще може да клевети неудобни хора, с аргумента, че ще се прави предварителна проверка на всички сигнали, за да се установи дали са налице достатъчно данни за образуване на производство по тях. Служителите в бюрото ще се избират от парламента и би трябвало да минават проверки за почтеност, включително на полиграф. Те ще бъдат задължени да пазят в тайна висящите производства. В бюрото ще имат достъп след разрешение от съда до банковата, данъчната и застрахователната тайна.

Когато установи данни за корупция, бюрото ще сезира прокуратурата. То обаче ще налага санкции, когато има конфликт на интереси, при това без да чака засегнатият да обжалва в съда, както е сега. Освен това ще може да иска налагане на запор върху имущество и да прави пълна проверка за произхода на имоти, като доказателствената тежест ще пада върху проверяваните, включително и върху третите добросъвестни собственици.

С антикорупционния закон се предлагат промени в Закона за администрацията, с които за хората по високите етажи на изпълнителната власт - министри, шефове на агенции и комисии, областни управители, кметове и техните заместници, ще бъдат задължени на всеки две седмици да обявяват срещите си със "заинтересовани лица и организации", тоест тези, които биха могли да искат някакви услуги в свой интерес.

ЗОВ

Прокуратурата и ДАНС призоваха гражданите да подават сигнали, когато чиновници ги изнудват. Поводът бе поредният арест на данъчен служител заради поискан подкуп. Жена от софийската данъчна инспекция е задържана, след като поискала 2000 лв. от чужд гражданин, собственик на счетоводна къща у нас. Тя е арестувана за 72 часа. "Психологията ли е такава, но българите се въздържат от желанието да сигнализират", заяви говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова. Да се подават сигнали призова и прокурорът от специализираното антикорупционно звено Ваня Стефанова. Тя обясни, че чужденецът е подал сигнал, въпреки че негови приятели българи му обяснявали, че у нас така не се случват нещата. У арестуваната данъчна служителка са открити белязаните пари, както и други суми. Според прокуратурата данъчната е бързала да получи подкупа, защото искала да отиде на почивка в Куба. "Това сочи манталитет и трайни престъпни навици", заяви Арнаудова.

Източник: segabg.com