Национален протест на родителите за увеличаване на детските надбавки и майчинството

1. Протестът е национален.

Обосновка и аргументи: Протестът се провежда в много градове в страната - София, Пловдив, Бургас, Варна, Сливен, Шумен, Разград, Стара Загора, Плевен и други. Провежда се едновременно, в един и същи ден и час, в над 20 града в България.

Независимо колко малко или колко много бъдещи и настоящи родители са дошли на протеста в градът Х, в България годишно се раждат средно 70,000-80,000 бебета. Този протест засяга всички бъдещи и настоящи родители, бабите и дядовците, защото от тези деца зависи бъдещето на страната. Непопулярните мерки за насърчаване на раждаемостта в последните години довеждат до спад и от 2009-та година, когато са се родили най-много бебета от 1975г. насам, раждаемостта спада. Много хора се замислят дали да имат второ дете, какво остава за трето. По-добрата социална политика ще насърчи работещите данъкоплатци да имат интерес и желание да раждат второ и трето дете.

2. Протестът е на родители (специфично НЕ Е на майки, а именно родители)
Обосновка и аргументи: Децата имат интензивна нужда от присъствието на родителите си в първите години: проучванията доказват еднозначно нуждата на детето от родителите, особено майката, през ранните си години до себе си (0-3 и нагоре). За да може майката да си позволи да бъде до детето си в ранните години, тя трябва да има финансовата обезпеченост да може да го отглежда с достойнство. Обезщетението за отглеждане на дете до 2 години в настоящия момент е под новия праг на бедността и под минималната работна заплата – тоест, ако майката няма други доходи и единственият доход е от партньора й, отглеждането на децата става изключително трудно и е предизвикателство по отношение на финансите.
Децата ни имат нужда от присъствието на майка си (и баща си) в ранните години. Когато говорим за майчинство през втората година, е хубаво да подчертаем, че нашите деца са всъщност едногодишни бебета. Някои от тях все още са активни кърмачета, но всички са емоционално зависими от близостта с майката. Нервната им система все още се изгражда, както и възприятието към света и околните. Навиците и ритуалите им са свързани с близостта и достъпа до майчината ласка, която не бива да се измества или замества заради финансови стимули. Децата имат нужда от присъствието на майка си (и баща си) в ранните години на първо място и едва на второ и трето и то след определена възраст – от баба, която да ги отглежда, ако изобщо може, или от ясла и градина. Раздялата между майката и нейното дете не бива да се случва преди емоционалната способност на детето да я възприеме и да се справи с нея. Никоя институция, баба или детегледачка не може да замени присъствието на майката и бащата. Ако искаме да отгледаме качествени личности, трябва да им предоставяме качествени грижи, с любовта и отдадеността, присъщи само на една майка.

3. Потенциални искания: 
Целящи да стимулират не ‘паразитно’ ползване на социални придобивки, а да са в помощ на работещите данъкоплатци
- обвързване на обезщетението за отглеждане на дете до 2 години с МРЗ (минималната работна заплата)
- семейно подоходно облагане
- облекчени кредитни условия за семейства с деца до 18 години
- детски надбавки за всички деца, без обвързване с минимален доход на член от семейството
- подобрени условия в ясли и градини (разкриване на нови детски заведения, които да осигурят достатъчно места за всички деца, и то без да са по 32-35 в група) - първите две години майката трябва да има възможност да отглежда и обгрижва детето си с достойнство, след което ако желае, да може да ползва услугите на държавно детско заведение.
- промени в Кодекса на труда, които да дават повече права на работещите майки с деца под 8 години за гъвкаво работно време, намален работен ден, половин работен ден и т.н.
Обосновка и аргументи:
Всички тези мерки целят да насърчат по-добри условия за раждане и отглеждане на дете именно сред средната класа родители, които обичайно са работещи данъкоплатци.

4. В много страни в ЕС има подобна или по-добра социална политика, насърчаваща родителите
Обосновка и аргументи:
Не трябва да се позволяват манипулации, че България е едва ли не единствената държава с добра социална политика: в много държави в Европейския съюз има такива и по-добри мерки, позволяващи достойно отглеждане на деца и насърчаващи раждаемоста. Да не забравяме и условията, в които в чужбина се отглеждат децата, когато майката се върне на работа – с гъвкаво или намалено работно време, дистанционна работа от вкъщи, почасово работно време или работа в определени дни от седмицата, осигурени места в детски градини и забавачки, облекчения за данъци и такси и т.н. В България има добра социална политика, но тя трябва да се осъвремени и да се нагласи към съвременните добри практики, особено при настоящите условия на отрицателна раждаемост и повишена емиграция.

КАКВО НЕ: Какво НЕ Е е препоръчително да се започва като тема на разговор и да се споменава в разговори с медии:
- ромските малцинства и социалното майчинство (протестът не е за или против техните права и социални придобивки, а е съсредоточен върху права и социални придобивки на работещи данъкоплатци, т.е. всички останали)
- пенсионерите, вдигане на пенсиите и т.н. (пенсионерите са нашите майки и бащи, баби и дядовци: не само, че те също заслужават достойни старини, но и е изключително безмислено противопоставянето на поколенията)
- да се избягват емоционални изблици и обвинения към други социални групи, към медии и т.н.
- да не се цитират примерни разходи, като пюрета и памперси, необходими за отглеждането на бебето/детето. (те не са приоритет и за много от разходите има алтернативи, като вместо готови пюрета – домашни и т.н.)
- да не забравяме, че с тези 240 лв майката трябва да задоволи и собствените си месечни потребности, както и тези на по-голямо дете. 

Източник: https://www.facebook.com/events/370277886390715/permalink/371576536260850/