Младежи участват в ансамбъл "Граовска младост"

Венцислав Антонов, който е главен художествен ръководител на ансамбъл за народни песни и танци „Граовска младост“ към Двореца на културата в гр. Перник, говори за народните танци и танцовото изкуство пред агенция "Фокус".

Фокус: Г- н Антонов, смятате ли, че има повече млади хора, които се записват да се обучават на народни танци?

Венцислав Антонов: Ансамбъл „Граовска младост“ е създаден през 1959 година в Перник и е гостувал в редица фолклорни фестивали в Европа и Америка, които са утвърдили неговото име. Гостувал е в страни като Португалия, Унгария, Германия, Франция, Италия, Испания, Швейцария, Канада. Той е носител на диплом на честта от Португалия и на орден втора степен „Св. Кирил и Методий”. Ансамбълът е съставен предимно от млади хора, които са в основата на танцовото звено и на певиците. Това са млади хора, предимно в ученическа и студентска възраст. Имаме и подготвителна група, която се ръководи от хореографа Тодор Тодоров. Той е с дългогодишна практика в областта на българския народен танц. Сега за разлика от школите, които масово навлязоха в нашето общество, дейността в ансамбъла е по-различна. Докато в школите се изучават характерни за фолклорната област хора, при нас тези хора са подчинени хореографията. Хореографията е цялостна композиция, която има тематичен материал, върху който се развива действието на даден танц. Относно въпросът ви, мога да кажа, че е засилен интересът в последните години към българския танц. Може би голяма част от хората, които се записват в тези курсове за любители танцьори в различните школи целта им е повече фитнес, както и разучаването стъпките на различните български хора. Все пак рано или късно на човек му се налага да отиде на някое събитие - сватба или кръщене, където се свири жива музика. Българите сме темпераментни и веднага се хващаме да танцуваме, но танцуваме нещо, което знаем.

При нас в ансамбъла нещата вече са подчинени на формата, която вече я обясних и казах за нея. Точно това е интересното при нас, а някои упрекват, че ние сме последователи на руската школа в този смисъл. Няма такова нещо, българинът отколе е бил артистична натура, която носи в сърцето си музиката, танца и песента. Българският танц е характерен и познат в цял свят. Той е одобряван в цял свят. Имаше един много голям период в този преход, в който българският фолклор изостана на задна позиция. Държавата се отдръпна от него. Много ансамбли се закриха, много можещи хора, музиканти, певци и танцьори останаха без работа. Чест прави на нашия град, че успя да задържи Дирекция на културата и ансамбъл „Граовска младост” с професионалния си оркестър. Тук държа да подчертая, че оркестърът на този ансамбъл е професионален. Той е съставен от шест музиканти, които са завършили Музикална академия. Предлагаме музика от цяла България и от всички фолклорни области. С оркестъра имаме над 80 пиеси като репертоар, който ежеседмично се обновява.Стремим се да показваме най-доброто от българския фолклор. Това е един от най-добрите оркестри в Югозападна България. Имаме доста гостувания извън рамките на ансамбъла и навсякъде оркестърът е бил приет много добре, ансамбълът също. Сега ни предстоят няколко покани за лятото, предстоят ни две гостувания в Гърция, Сърбия. Важното е, че младите хора са запалени и носят в сърцето си българския фолклор. Мисля, че по този начин той никога няма да се загуби и никога няма да угасне.

Фокус: Вие казахте, че българинът е темпераментен и обича да танцува. Може би това се е запазило през вековете, когато това е било основното ни развлечение да се събират хората на мегдана и да играят хора. Как смятате все още ли съществуват такива места и доколко автентично се пази жива тази традиция?

Венцислав Антонов: Традицията не е умряла, традицията е жива, най-вече в залите, където тренират младежите. Тя присъства в духа на всяко населено място. Всяко населено място си има събор, един определен ден от годината, в който по традиция общността се събира, за да се повесели. За съжаление понякога екзалтират тези неща. Визирам новите жанрове, които навлязаха в нашата музика. Попритъпиха малко съзнанието на българина с ориенталската музика и цигания, но за всяко нещо си има и публика. Аз мисля, че точно в тези събития, в тези концепции, които се предлагат по време на тези празненства по време на местния събор, на Великденски празници или Лазарски празници, коледуването, се представя автентичната българска отколешна традиция, която никога няма да умре. Въпреки че те търпят някаква метаморфоза, някакво развитие. На мен лично ми се иска да вярвам, че българинът няма да се предаде духовно, защото точно тази негова упоритост и инат, са го запазили през вековете. Знаете 200 години гръцко владичество, 500 години турско робство, тук държа да подчертая, че е било робство, а не присъствие, както се твърди от днешните учебници. След това имахме съветска народна власт, германско присъствие и незнам си още какво, но българинът е устоял през всичките тези векове, запазил е част от традицията си и тя е жива. Темпераментът на българина е характерен и за всички южняшки народи. Ето вземете, например Италия и те са като нас. Южна Франция и те са като нас по манталитет. Южната част на Франция и северната са коренно различни. Но ние на Балканите сме по-съхранени, по-запазени, дали от времето, дали от планините, не зная, но всички балкански държави сме съхранили фолклора си. Има доста „доброжелатели „на българския фолклор, които през тези години на прехода се опитваха всячески да му попречат и да го унищожат, но както е казал поетът: „не се гаси, туй, що не гасне“. Но наша работа е и работа на държавата е да подаде ръка на хората, които се занимават с фолклор. Тя прехвърли отговорността на общините, а всички знаем какво е положението на общините. Общините разчитат на държавата и не на всякъде могат да си позволят да поддържат културата. А културата е нещото, което нямаме ли я, сме загинали. И както казва великият Хайтов: „Изтървем ли България, изтървали сме всичко. Мисля, че тази негова мисъл е най-обобщаваща на всичко, което се случва в момента и на политическата и на културната сцена в момента.

Фокус: Как се заражда интересът у младите?

Венцислав Антонов: През нашия ансамбъл са минали поколения млади хора, които след това са довеждали и продължават да довеждат техните деца тук. Това е огнището на българската култура, читалището, дворецът на културата и такива сходни организации. Адмирации към властта на Перник, независимо през годините каква е била на цвят, защото Перник има култура. Ето например преди 15-тина дни нашите деца от вокалното студио, ръководено от Силвия Стоянова се завърнаха от един фестивал в Стара Загора – „Орфеевата арфа”, където от 12 участника донесаха 12 награди.

Фокус: На какво учите младежите във вашия ансамбъл?

Венцислав Антонов: Преди всичко ги учим на морал, на красота, на човечност – това, което за съжаление напоследък започва да липсва в обшеството ни. Учим младежите ни на български фолклор, да се гордеят от това, че са българи. Доста български политици се срамуват, когато отидат извън България. Аз мисля, че те трябва да отидат, за да почерпят интересни неща, които да ги внедрят в нашето общество. Тъй както ние сме дали много на света, да почерпим от този глобален свят, от тази огромни познания, които света е събрал. Опитваме се да ги обучаваме да отстояват българското и да се гордеят с това, че са българи. Когато излязат в чужда държава да застанат редом със своите връсници и да имат самочувствието на досотйни европейци.

Източник: zapernik.com