Куче нападна възрастна жена в Перник

Автоспирка в Изток. Две жени чакат автобус за центъра. Шосето пресича мръсен и зле облечен мъж, който говори високо и псува, та се къса, като сяда на пейката под навеса на спирката и към него се приближава улично куче. Човекът тутакси спря да бълва цинизми, взе главата на кучето в шепите и много нежно го целуна, говорейки му тихо като на малко дете. След мъничко при тях дотича друго куче, слабо и черно на цвят. Тримата тръгнаха по алеята надолу. Срещу тях бавно идваше възрастна жена със слънчеви очила и шарено яке.

Незнайно защо и как, изведнъж у черното куче се пробуди луда агресия и неочаквано то се спусна към жената, лаейки зверски. Тя буквално се вцепени, уплаши се много и незнаейки какво да прави, започна да маха срещу четириногото с чантата си. Онова обаче озверя още повече и скочи срещу нея озъбено и с двойно по-силен лай. Женицата от ужас не видя как се намери на средата на магистралата, без и за секунда да помисли, че излага живота си на риск от фучащите наоколо коли. Псето продължи да налита, а жената само дето не се строполи на земята. Една кола навреме изскърца със спирачки и шофьорът търпеливо изчака, гледайки как псето налита безпомощната жена. Наоколо нямаше много хора, но никой от малцината не се притече на помощ на изпадналата в беда гражданка.

Мъжът, който крещеше цинизми, най-спокойно наблюдаваше сценката с кучето с ръце на кръста без да промълви и думица, без да направи дори и най-малък жест да озапти четириногото. След малко животното се укроти и си отиде с него. На около петдесетина метра по-надолу опърпаният мъж пак започна да се дере с цяло гърло.

С нищо невиновната жена обаче не знаеше на кой свят е. Добра се бавно до пейката и дишайки тежко, седна, свали си очилата и безмълвно заплака. От безсилие, от ужас, и от кой знае какво още. Извади малко шишенце с добре познатия успокоителен сироп от глог, мента и валериана и няколко пъти пи от него. Друга жена се приближи до нея и я попита добре ли е, много ли се е уплашила. Тя само кимна, държейки се за сърцето, а сълзите продължаваха да се търкалят по бузите й. Остана да седи неподвижна и след като дойде автобуса и малкото пътници се качиха вътре.

Цялата случка се разигра само за някакви си 2-3 минути. Време, достатъчно, за да обърне живота на един човек на 180 градуса. Ами ако тази жена я беше блъснала кола?! Ами ако кучето я беше нахапало?!

Всеки за себе си ще си направи изводите. Зная само, че на бездомните кучета мястото им не е на улицата. И че този проблем, който отново започва да се разраства в Перник, бързо трябва да намери решението си. Не е работа да се кастрират кучетата и да се връщат пак на старите им местообитания. Та тук точно на място се сещам за възмутените думи на един трънчанин към хора, тръгнали да кастрират бездомни кучета: „Па они не ни е*у, они ни апу”.

Да не говорим и за това как уличните кучета се превръщат в още един факт, насъскващ ни едни срещу други в неестественото ни разединение като народ – този път кучкари срещу некучкари.

Източник: perniktoday.net