Иво Чифлички: Проклятието да имаш свободно време

Познавах убитата в Перник Мирослава. Познавах някои от убитите млади хора през последните години в този град. Познавам брата на убития вчера в студентски град Марио. Това, че по един или друг начин тези хора са били в обкръжението ми през времето не е толкова страшно. Страшното е, когато човек започне да свиква със събитията.

Една от най-бързо разпространяващите се диагнози в съвременното общество е депресията. Освен редица битови и здравословни проблеми, основен фактор за появата на депресивни симптоми е монотонният и статичен начин на живот. Като изключим фрустрацията и отчаянието, депресията може да ни сполети когато нямаме цели, които да постигаме - губим мотивация да се развиваме. Но е факт, че човек се потиска и когато започне да мисли прекалено много. А това може да се случи само, ако има прекалено много неангажирано време. През 2009 година в Перник организирах кръгла маса на тема „Агресията в младите”. На срещата, освен младежи, присъстваха специалисти от МВР и психолози. Сред основните изводи и тогава, разбира се, беше свободното време.

С какво са ангажирани младите днес? Да, младежката безработица гони почти 1/3, но нека да се огледаме отвъд нея. Къде са площадките за волейбол и футбол, полагащи се на всеки квартал? А такива имаше поне в моето детство. Върнаха ги по реституция или ги продадоха. А това са местата, където един млад човек може да изразходва огромно количество насъбрана енергия или да се разтовари от ученическия и студентски стрес. А има ли клубове по интереси – шахмат, роботика, литература? Има… 2-3, посещавани от деца, които сигурно не могат да се адаптират към общо-масовата лудост по чалгата и моловете. Какво да правят подрастващите, на които родителите им дават дневните пари, освен да ги похарчат за неща, които са най-лесни и интересни: дискотека, бар, кафене, цигари, алкохол, марихуана – освен Фейсбук, в момента това са единствените инструменти на социализиране, от което те имат присъща нужда.

В България с неправителствени и доброволчески организации се занимават около 2% от младежите до 29 години. Много от тези организации обаче така и не намират начин да са атрактивни за по-голяма част от подрастващите. Защото обществото ни не ги предразполага да вярват в каузите и целите на една доброволческа организация. Защото сме се превърнали в свръх-консуматорско общество, в което за каузи и ценности не се говори – говори се за героите на деня. Онези герои от ТВ-клиповете, с S-класите, с белите сака и тъмни очила, които хвърлят пачки в портите на нощния рай - дискотеки с космически цени. Днешните герои се измерват с лъскава скандалност и примитивизъм. Резултатът от това можем да видим всяка година в края на месец май. Тогава бедните и трудещи се родители изнемогват за да платят ненормални тоалети на бесни абитуриентки и лимузини за баловете им. Да, същите тези абитуриенти, които дори не знаят какви са целите им в живота, дали ще могат семействата им да инвестират в тяхното образование след това. Но те имитират героите на деня! Защото други няма…

За мое щастие, аз съм обграден с много хора от тези 2% младежи, които знаят какво искат.Те са доказателство, че проблемът не е в това, че има дискотеки, нито че се пие алкохол. И все още вярвам, че тези активни млади хора ще имат мотивацията да налагат каузи, ценности и идеали. Един от начините е да променяме светогледа си, чрез налагането на идеите на доброволчеството, а то е основен инструмент за опознаването на света за един млад гражданин. Защото държавата не е само институции, партии и служби – държавата се гради на основите на гражданското общество, а за да е здраво, за него трябва ние гражданите да бъдем подготвяни от рано. То е ангажимент и на родителите, които да внушават ролята на всеки от нас, от дете, към обществото, като ангажимент.

А ангажиментът няма да ни оставя така проблемното свободно време.

Източник: ndsv.bg

*Авторът е национален председател на МНДСВ от основаването му до 26 февруари 2012г.