Аз ти прощавам, прости ми и ти!

Рече Господ: ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. (Евангелие от Матей (6:14-21)

Това е Евангелското четиво, което въцърковените християни, но  не и тези, които са само свещопалници,  слушат по време на днешната света Литургия. 

40 дни преди Възкресение Христово православните християни честват Неделя на Всеопрощението (Сирни заговезни).

Навлизайки в най-дългия 40-дневен пост, символично свързан с много събития от живота на Христос, хората се пречистват като се покайват и си прощават. Прощават си, както Спасителят прости на хората, поемайки греховете им. Прощават си, защото Христос е казал: “… ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец;” (Мат. 6:14).

В този ден на вечерната служба висшето духовенство и свещениците искат прошка от народа, давайки му прошката си. Останала е традицията и всички хора да си дават взаимно опрощение за извършените умишлени или неволни грехове, да потърсят помирение с тате и мама, с децата, приятелите и враговете.

Прощаването е началото на по-разумен, по-смислен и съзидателен живот.

В църквата вярващите се обръщат с молитва към Бога да им прости прегрешенията, да ги пази от духа на безделие, униние, властолюбие и празнословие.

Прошката се дава и се иска с дълбочината на сърцето и душата.

Даването на прошка подсказва, че сме духовно живи, примирени с Бога и неговите заповеди. И че трябва да живеем живота си в едно с Христа. Примирението с Бога минава през съвестта, през собственото ти аз и те прави личност.

Прошката не е безразличие или презрение.  За да прости и да бъде простен,   човек трябва да е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, да е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си.

Православното съдържание на покаянието означава да се чувстваме виновни постоянно и във всичко. Необходимо е да осъзнаем кога и в какво сме се провинили пред Бога, пред неговите заповеди и поучения и по този начин сме станали престъпници спрямо неговите заповеди.

В  молитва днес се казва:  "Не обръщай лицето си от Твоя син, защото съм наранен." Тази светла тъга ни дава възможност да разберем корена, същността и силата на злото: охладнели сърца, повехнала любов, триумф на себеутвърждаването, чийто резултат е изолация и самота.  Затова на днешния ден се молим  за прошка, жадуваме да ни бъде простено...

Молитвите ни не могат да бъдат чути, ако не измолим прошка за греховете си от Бог, ако не отидем при ближните  и при враговете си  с цвете, поклон и целувайки ръка, да поискаме прошката им.

Аз ти прощавам, прости ми и ти!