Как да се балансира между "любовта" към най-добрия приятел на човека и болката от "споделената любов" под формата на Дзверски ухапвания?

Зов за...приятелски съвет от АГОП! Въпрос: "Как да се балансира между "любовта" към най-добрия приятел на човека и болката от "споделената любов" под формата на Дзверски ухапвания"? Фактология - Вчера (13.10) и днес (14.10) две съседки от моя квартал бяха ухапани от един Шаро -"най-добър приятел на човека", роден и израсъл в храсталаците в междублоковите пространства...... Критериите за "споделеност на любовта" на този Шаро са много прости - започва да се върти около минаващия и ако получи нещо за ядене, похапва и върти опашка, не получи ли нищо - следва протестно лаене и хапане. Покрай този Шаро обаче има още няколко, които вече започват да следват светлия му пример. С трепет очаквам приятелски съвети от АГОП-съгрупниците, но само от "шарофилите". Останалите по-добре да се въздържат, защото навръх празника на св. Петка никак не е добре да се сквернослови. Моля включилите се в съветите да подскажат може ли да употребявам шутове и с каква сила (в нютони, моля), когато забравя да взема коричка хляб, излизайки от блока. П.П. 1 - опитвал съм с мили думи и благо изражение на лика си, но главния Шаро § къмпани не вдяват и държат на своето - "Почерпи с коричка или....хапем"! П.П.2 - кучето от профилната ми снимка е немски пойнтер, на всеки 6 месеца му се заверява здравната книжка, задължително минава през всякакви ваксини и никога не може даже да си помисли за агресивност към човек! В държавата, в която живее, не съществува понятието бездомно куче, а евтаназията е уредена със закон. 

Сашо Диманов (фейсбук https://www.facebook.com/groups/jasen84/)