Има ръст на браковете през миналата година

Националния статистически институт (НСИ) е отчел ръст на браковете и спад на разводите през 2014 г. Миналата година 24 596 двойки са решили да минат под венчилото, като те са с 2653 повече спрямо предходната година.

„73% от сключените бракове са в градовете, което се дължи на факта, че там живеят повече млади хора”, заяви председателят на института Сергей Цветарски.

Най-много мераклии да застанат пред олтара е имало във Варна, Велико Търново и Кърджали. Мъжете встъпили в брак средно на 30,6 г., докато

дамите са решили да минат под венчилото на 27,5 г.

Данни на НСИ показват, че с всяка изминала година средната възраст на бракувалите се се повишава с по 2 – 3 месеца.

Статистиката отчита още една положителна тенденция – намаляването на разводите. През 2014 г. разтрогнатите бракове са били 10 584, което е с 324 по-малко спрямо предходната година. Оказва се, че бракът продължава средно 15,1 г. Най-много желаещи да свалят брачните окови са били бургазлии, варненци, габровци и софиянци.

Въпреки увеличението на браковете

58,8 на сто от новородените са извънбрачни

„По този показател България е на едно първите места в Европа. Това се дължи на определена група от обществото, за която бракът не е традиция”, обясни Цветарски. Данните показват, че в Сливен, Пловдив и Враца децата на неженени родители са два пъти повече от средното за страната. Това са и регионите, в които е отчетен най-голям брой непълнолетни родилки. През миналата година 3130 деца са родили деца. На фона на това от НСИ отчитат, че рязко намалява броят на жените във фертилна възраст, т.е. тези, които са в най-плодородните си години. За една години българките между 15 г. и 49 г. са намалели с над 21 000. Статистиката показва, че средната възраст на първото раждане на българката през 2014 г. е била 26,7 г., което е с 2 месеца повече спрямо предходната година. София, Сливен и Бургас са били първенци по раждаемост.
Сливен и Бургас са най-млади
Сливен и Бургас са двата града, където почти всеки пети жител е под 15 г. На другия полюс са Видин, Габрово и Ловеч, където над 25% от населението са над 65 г.

За една година средната възраст на българина се е увеличила с 2 месеца и е достигнала 43,2 г. при 41,9 г. за Европа. Най-младо е населението в Ирландия, където средната възраст на жителите е 35,5 г., а най-възрастно в Италия и Испания – 46 г. „Населението застарява прогресивно. 1 440 329 от българите са над 65 г. Това означава, че всеки пети е пенсионер”, заяви председателят на НСИ. Положителното в демографската карта е, че продължителността на живота се увеличава. За една година животът на българина се е удължил с 2 месеца до 74,7 г. В Западна Европа обаче средната възраст е 80,3 г.

Източник: monitor.bg