Има нарушения при цифровизацията у нас

България е нарушила три евродирективи при цифровизацията на ефира. Страната ни е навредила на конкуренцията и е допуснала монопол в този сектор.

Това става ясно от огласеното вчера решение на съда в Люксембург по делото, заведено от Европейската комисия срещу България. Нарушенията могат да навлекат на страната ни колосални глоби. А цифровизацията, за която бяха похарчени над 27 милиона лева от бюджета, за да има свободен достъп до повече телевизии, на практика е провалена.

Казусът влезе в съда през 2013 г., но всичко започна в средата на 2009 г., когато кабинетът "Станишев" проведе порочна процедура за избор на оператори на цифров сигнал - така наречените мултиплекси. Тогава лицензиите за цели 5 мултиплекса бяха дадени само на две фирми - латвийската "Хану про" и словашката "Тауърком", и двете непряко свързани с банкера Цветан Василев. Освен че конкурсите бяха само два, условията по тях силно стесниха кръга на потенциалните играчи, като бе забранено в тях да участват фирми, които се занимават с излъчване на телевизия или пък са тв оператори в чужбина. Така бе елиминирана ОRF - Австрийската обществена телевизия, която още през 2008 г. бе заявила готовност да участва в цифровизацията у нас чрез своето дъщерно дружество ORS. Последва дълга и безплодна кореспонденция на ЕК с правителството на Борисов, в която Брюксел настояваше да се отстранят нарушенията.

В крайна сметка заради липсата на реални действия от страна на българските власти ЕК започна наказателна процедура срещу България. Едва през 2013 г. служебният кабинет на Марин Райков проведе нов конкурс за оператор на мултиплекс - в опит София да покаже на Брюксел, че иска да пусне повече играчи на този пазар. Конкурсът бе спечелен от "Булсатком", но на практика нов оператор няма, защото държавата още не е осигурила честоти за новия мултиплекс.

В момента цифровият ефир си остава мопополизиран - двете фирми, които го управляват - "НУРТС диджитъл" и "Фърст диджитъл", са част от разпадащата се империя на Цветан Василев. Миналия месец те бяха обявени заедно с БТК и "Дунарит" за части от пакетна сделка, с която банкерът прехвърля свои активи на фирмата LIC33 на французина Пиер Луврие. LIC33 се оказа фантом.

С решението си вчера съдът в Люксембург потвърждава твърденията на ЕК за нарушаване на три директиви и постановява незабавно отстраняване на всички проблеми. Все още има шанс България да избегне тежките глоби.

Представител на пресслужбата на Съда на ЕС обясни за в. "Сега", че решението не води автоматично до парични санкции. Засега България трябва да плати само разноските по делото, като загубила страна. Сумата ще бъде определена допълнително според часовете работа на адвокатите на ЕК. Предстоят разговори, в които ЕК и България ще определят срок за отстраняване на нарушенията. Ако България се забави, ще получи предупреждение от Брюксел и два месеца срок да отговори какви мерки е предприела. Ако ЕК не види обрат, ще заведе ново дело пред съда в Люксембург - вече за налагане на финансова санкция. Тя ще бъде от два елемента - обща наказателна сума и всекидневна глоба до изпълнение на решението. Съдът ще определи сумата според тежестта на нарушението.

Европейската комисия може да започне т.нар. санкционно производство, но се надяваме да не се стигне дотам, заявиха пред "Сега" от ресорното Министерство на транспорта. Предстоят срещи с отговорните служби в Еврокомисията, за да се изясни какви действия са необходими, за да избегнем глобите. Ако се стигне до осъдително решение в Люксембург, глобите ще са огромни - между 8400 и 200 000 евро за всеки ден, в който нарушението продължава.

Юристи смятат, че ще се наложи да бъдат развалени договорите с "НУРТС диджитал" и "Фърст диджитал". Това обаче може да доведе до дела за неустойки. "Държавата трябва да национализира мултиплексите или оставаме без цифрова телевизия", коментира пред OFFNews медийният спец Христо Грозев. Според него, за да избегне санкциите, правителството трябва да отнеме лицензиите на операторите. Независимо от направените инвестиции, те са участвали в конкурс, обявен от съда за незаконен, и държавата няма да носи отговорност", твърди Грозев. По думите му възможно решение е правителството да обедини всички мултиплекси, а телевизиите сами да си бъдат оператори на излъчваните програми.

Парадоксът е, че широко рекламираната и глътнала над 27 милиона лева цифровизация заедно с рекламната кампания на практика няма почти никакво значение за телевизионния пазар, на който преобладават платените услуги. Чрез безплатната за потребителите, но не и за телевизиите мрежа се разпространяват едва няколко програми, а мултиплексите отчитат сериозни загуби.

НАРУШЕНИЯТА

Според съда в Люксембург нарушенията на България при конкурсите за мултиплексите са три. В решението се казва, че чрез Закона за електронните съобщения (ЗЕС) България не е изпълнила задълженията си относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги. Със закона страната ни е въвела ограничение за броя на предприятията, на които може да се предостави право на ползване на честоти от радиочестотния спектър за наземно цифрово радиоразпръскване (т. нар. мултиплекси) до две.

Второто нарушение отново е свързано с текст в ЗЕС - компании с телевизии в други държави и свързаните с тях лица не могат да участват в конкурсите за мултиплексите. Третото основание за решението на съда срещу България отново е нарушение на правилата на конкуренцията заради законовата забрана спечелилите конкурсите за ползване на честоти да строят собствени електронни съобщителни мрежи.

Освен това от решението на съда става ясно, че през цялото време България е отстоявала тезата, че нарушенията на европейските правила са отстранени и законът е променен. Освен това ограниченията, най-вече това притежатели на телевизии да не могат да участват в конкурсите, са целели осигуряването на конкуренция на пазара. Според Брюксел обаче спорните текстове все още имат правни последици, макар и вече да не съществуват, а конкуренция можело да се гарантира и без толкова рестриктивни ограничения. Доводите на ЕК са приети от съда, който смята, че ограниченията пред участниците в конкурсите са дискриминационни и непропорционални. Според съда и критериите за подбор в конкурсните процедури са били прекомерно ограничителни.

Съдът счита още, че групирането на първоначалните 5 честоти в два пакета за срок от 15 години на двете предприятия, които спечелиха конкурсите през 2009 г., е осигурило на тези предприятия предимство пред други, които биха могли да предоставят същите услуги на българска територия при по-добри условия.

Източник: segabg.com