Ходенето на пенсионерите по мъките

За много от възрастните хора в Европа и Америка моментът на пенсиониране означава не само край на трудовата им кариера, но и златно време, в което най-после могат да се порадват на свободата си.

Европейци и американци обикалят света и наваксват това, което им е липсвало в младите години, но сега имат в изобилие – много свободно от задължения време. Това, разбира се, е оптимистичният сценарий за така наречената златна възраст.

Как стоят нещата у нас? Армията на пенсионерите наброява 2,3 млн. човека, като 800 хиляди от тях получават пенсия под 200 лева..Това са и хората, които разчитат не толкова на мизерните си пенсии, колкото на помощта на децата си или на службите за социално подпомагане. Ако кажете на един комшия грък или на германски пенсионер как се живее със 100 евро на месец, той ще вдигне недоумяващо рамене. Защото в братска Гърция минималната пенсия е 500 евро. Затова и голяма част от гастарбайтерите ни не случайно отиват в Гърция, за да заработят по-висока пенсия в размер на минимум 486 евро. Сума астрономична за повечето бедни български пенсионери. Впрочем нашенци гледат болни богаташи или чистят къщи в САЩ, Израел и къде ли не още по света с надеждата да си осигурят допълнителни пари за старини.

Защо се стигна до тук?

Това е въпрос с повишена трудност и корените му са в миналото, когато бяха одържавени пенсионните фондове от тоталитарния режим на Тодор Живков, а всички натрупани средства отидоха незнайно къде. Националният осигурителен институт бе създаден през 1995 г. със Закона за фонд “Обществено осигуряване” като правоприемник на Главно управление “Социално осигуряване”.Той е базиран на разходо-покривната система, като всички работещи изплащат пенсиите на възрастните хора чрез осигурителни вноски от заплатите си.

Същинската пенсионна реформа започна през 2000 година. Тогава се създадоха и вторият и трети стълб на допълнителното осигуряване за старини. Целта бе след 40 години стаж родените след 1959 г. да имат заместващ доход 70% от възнагражденията, които са получавали като работещи. Засега обаче това няма как да се случи. Причините са огромният дефицит, който се трупа в НОИ, влизането на държавата като осигурител в ДОО, както и недотам ясната схема на частните пенсионни фондове, които събират и управляват парите за втора пенсия.

В цялата тази каша са замесени демографският проблем и политиката по доходите. Защото броят на работещите намалява за сметка на възрастните пенсионери. Младите хора продължават да напускат страната, а заплати и пенсии бавно пълзят нагоре.

Как българският пенсионер се справя с ниските си доходи?

Това наистина е някаква магия. Защото тези, които са здрави и прави, продължават да работят за сметка на младите специалисти.

Хората в предпенсионна възраст избират работата в чужбина, често свързана с риск за здравето им. Мой познат работи 10 години в САЩ, за да получи американска пенсия от 600 долара. Да, но през това време бе разделен от семейството си и здравето му отиде на кино.

Най-окаяни са бедните хорица по селата, които преживяват с продукти от домашната градина или с консерви през зимата.

Изходът?

Спешни мерки, които да увеличат възрастта за пенсиониране и осигурителните вноски. Не на последно място е необходима и нова политика по доходите. За да растат и пенсиите.

Източник: monitor.bg