Гигинският манастир посрещна три църковни хора

Църногорската света обител "Св. Безсребреници Козма и Дамян" над брезнишкото село Гигинци отбеляза с голям празник 150-годишнината от рождението на св. Силуан Атонски, под чийто покров е новата манастирска църква, като празничните богослужения бяха оглавени от Западно и Средноевропейският митрополит Антоний. За празничната света Литургия дойде Негово Светейшество българският патриарх Неофит, а на всенощното бдение молитвено присъстваха Браницки епископ Григорий и Белоградчишки епископ Поликарп, игумени на братски манастири, монаси, свещеници, много богомолци. Богослуженията бяха украсени от песнопенията на три църковни хора от България, Гърция и Сърбия.

"Моля Ти се, Милостиви Господи, да Те познаят чрез Светия Дух всички народи на земята". Така се молел много години през своя свят живот преподобния старец Силуан Атонски. Тази кратка молитва сякаш наистина доведе многоброен народ от различни краища в Църногорски манастир. През последните години обителта има своята популярност и тук вече е с постоянен поток от хора. Някои идват само като туристи, други пристигат със суеверна надежда да получат разрешение на свой здравословен или духовен проблем, но все повече са хората, прииждащи с вяра и за боговдъхновена обща молитва в обителта - да участват в богослужения, каквито има в светогорските манастири и малко други обители извън Света гора.
Така беше и на този празник, посветен на св. Силуан Атонски. По покана на манастирското братство и с благословението на Светейшия български патриарх Неофит, който дойде да се черкува в обителта на празника, богослуженията

оглави най-младият измежду българските висши архиереи

митрополит Антоний. Божия промисъл има в това, коментира млад богослов, дошъл за празника. Той припомни, че св. Силуан казва: "Душата ми силно желае Божията милост да бъде с всички, и цялата вселена, всички хора да узнаят как горещо ни обича Господ, като любими деца." Дядо Антоний, наричан така с любов от хората, независимо от младата му възраст, пък с дела е показал, че децата трябва да се учат не че Господ Бог е най-страшният съдник, а че Бог е любов и приема всички и обича всички, обяснява младежът.
В манастира се отдава почит на св. Силуан Атонски всяка година, но този път празникът ще се запомни и с донесените благодатни мощи на светията от гостите от Суковския манастир в Сърбия, водени от игумена йеромонах Серафим. Тъкмо той каза: "Така можем да пеем в прослава на Бога и Светата Троица безкрай,без и да помислим за сън". А богослужбите бяха съпроводени с песнопенията на три църковни хора от България, Сърбия и Гърция. На дясната певница бяха певците, водени от протопсалм Йоан Хасанидис към манастира "Св. Теодора" в Солун, а от другата страна бяха хор "Фенер" на протойерей Владко Тасков от Сандански и църковният хор на Владе Симич от Белград. Сякаш ангели им дават тон и пеят с тях, каза просълзена възрастна жена.

Храмът се оказа много тесен за всички

които искаха да участват в общата молитва, затова сякаш стана уместна идеята, че манастирът има нужда от по-голям черква, където да се събира народът, който идва за богослужбите вече не само на големите празници. Засега тези, които не могат да намерят място вътре храма, участват в общата молитва и в двора, където ненатрапчиво от колони звучат пеенето и молитвените последования.
Бдението завърши призори, но рано сутринта в специалната фиала дядо Антоний отслужи водосвет. Според традицията там бяха подредени мощехранителници със свети мощи на много светии - някои пазени в Църногорския манастир, а други - донесени от гостите, а Благодатта се лееше над всички.
След водосвета на входа на манастира тържествено беше посрещнат Светейшия патриарх Неофит и първо се поклони на мощите на св. Силуан, а после по пътя към храма той даде благословение на мнозина. В приветствието си към него игуменът на манастира йеромонах Никанор благодари горещо за уважената покана и оказаното внимание и използва случая, за да сподели с патриарха притесненията на някои православни от решенията на Критския събор, одобрението им за решението на българския Синод да не участва в мероприятието и мнението, че това е подвиг на Българската църква с историческо значение. "Нека не забравяме, че столичният град на богохранимата Ви катедра пази живо свидетелството на Сердикийския събор от 343 г., което дава морално право на Светата Българска Църква да предложи домакинството си за същински православен събор отново", каза още йеромонах Никанор.
"Благодаря ти, Боже, за великата Ти милост", шептеше жена със забрадка, а после сподели с близките си, че след

приетото причастие в края на литургията се чувства като окрилена

За причастие имаше и дечица, и даже 6-месечно бебе.
И докато в храма звучеха молитви, в манастирската кухня кипеше усилен труд. За вечерята преди бдението по рецепта на най-добрия кулинар на Света гора старецът Епифаний, готвил на този празник в обителта предни години, беше приготвена имамбаялдъ по манастирски от отец Константин, презвитерата Малтена и манастирския готвач Надя с отбрани помощници. За празничния обяд с гостите имаше ястие от едри есетри и толстолоби, а на многобройния народ, изпълнил манастирския двор, беше раздадена благословена рибена чорба.
Тези, които идваха за първи път, използваха случая да се поклонят на иконата на Божията майка Всецарица, която вече е в специален параклис до старата манастирска черква, изписан сякаш специално за нея със сцени от Богородичния акатист. Мнозина си наливаха вода от манастирското аязмо - за себе си и за близки, на които да я занесат, след като бяха запалили свещичка и пред иконата на покровителите на манастира светите Безсребреници Козма и Дамян. Мнозина успяха да си купят и от прочутите мляко и сирене от манастирските биволи.
Два дни преди празника в цялата околност и до близките села звучаха манастирските камбани. Макар и с малко участници, тази година беше сложено началото на духовна работилница по обучаване в биене на църковни камбани. Специално за това от Молдова дойде изкусният звънар Денис Латишев, настроил механизма на 12-те камбани на манастирската камбанария, които са с общо тегло над 3.5 тона. В уроците по звънарство с децата и семинаристите беше и една жена - столичанката Невена. За нея и за повечето хора, докоснали се до озарения от слънцето и Божията милост празник, звънът на камбаните ще отеква в спомените с надеждата у повече човеци да се събуди страх Божи като любов и хората да знаят поучението на св.Силуан, че най-краткият и лек път към спасението е да си послушен и въздържан, да не осъждаш и да пазиш ума и сърцето си от лоши помисли, а да мислиш, че всички хора са добри и Господ ги обича. "За тези смирени мисли благодатта на Светия Дух ще живее в теб, и ти ще кажеш: "Милостив е Господ", учи Преподобния, което е стремежът на вярващите, но може да е и стремеж на всеки човек.

Източник: standartnews.com