Езичеството се завръща у нас

Езичеството изживява подем в България, като вярата в различни древни богове възкръсва със строежа на нови параклиси във всички краища на страната. Това каза пред „Зодиак“ етнологът от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Веселин Тепавичаров.

От стотици години за сърцето на българския народ се води борба между тракийското наследство и европейската ортодоксална култура, твърди науката.

Бумът на нови храмове доц. Тепавичаров свързва именно с възстановяване на езически празници, които преди векове са били в чест на Деметра, гръцката богиня на земята и плодородието, както и на природните стихии като огъня и водата.

“Повечето обреди в малките населени места са замаскирани като християнски ритуали, но всъщност разкриват запазените традиции по нашите земи от славянски и тракийски времена”, категоричен е преподавателят.

Някои от традициите така са се смесили във вековете, че в малките християнски храмове православните празници се честват с езически символи.

В присъствието на свещеници се готвят курбани, пеят се песни, вият се хора, свирят гайди и се разказват приказки за самодиви, което е далеч от канона. Такъв пример е освещаването на параклиса „Света Неделя“ в село Славейно, Смолянско.

В годините са се затвърдили като обичаи и честванията като това на свети Атанас през януари.

Във всеки от уикендите по това време на годината край Етрополе местните се събират на върховете около града, за да посрещнат изгрева с гуляй - много песни, пиене, ядене и танци. Когато слънцето се издигне, те набучват на пръчки свински пържоли и ги нареждат по планинските възвишения, след което посрещат Райчо /б.а. Слънцето/ с виене, блъскане на тенджери и черпаци, вой до небесата, така че следващата година да бъде благосклонна за тях, разказва доц. Тепавичаров.

Според него този обреден обичай е останал от тракийското племе на Трибаните, които са идолизирали мечките в този езически ритуал. Ученият разказа, още че от разкопките в местността е станало ясно, че край Етрополе е имало голямо светилище на Орфей, на което лично Александър Македонски е ходил на поклонение.

„Има просто неща останали от тази езическа древност“, посочи от своя страна археологът проф. Николай Овчаров и поясни, че езическите отживелици са съхранени в народната култура. „Това не означава, че у нас има култове“, допълни той. Според него ритуалите на траките се следват на чисто битова основа, също както християнските празници.

Оброчните кръстове никнат край селата

Светците спасяват жътвата

Твърденията на учените ядосват православните духовници. Според тях бумът на строежите на параклиси бил заради търсенето на бог от хората.

“Около всяко населено място има по няколко оброчни кръста”, посочи пред „Зодиак“ отец Серафим от Кремиковския манастир. По думите му те се поставят на местата, където са ставали инциденти или важни събития за местните хора.

„Миналата година по време на жътвата, когато комбайните били в нивите, се стъмнило страшно. Това станало на Илинден. Хората се помолили на св. Илия, защото бурята щяла да съсипе житото и да затънат машините, но се разминало. За благодарност към пророка Илия те се събраха и възстановиха параклиса край оброчния кръст, защото той им е помогнал“, даде пример за вярата в село Гайтанево протойереят на Кремиковския манастир.

По думите му това са чисто християнски практики, които не са преплетени с езически обичаи.

„Макар че думата „курбан“ е арабска, православните християни не намираме друговерски смисъл у нея. Разбираме я като благодарност, когато сме се молили на бог и сме получили помощ, независимо за какви проблеми. Има богослужение, въпреки че се нарича „курбан“, това е молебен. На него измолваме занапред да не ни се случват такива неща, молим за божията благодат и спасение. За църквата не е важно да има обредно животно, колене, да се убие, да тече кръв и т.н., а това, което хората приготвят. Дали ще вземам готово нарязано месо от магазина, някое безмесно ястие, защото е постен ден, е без значение. Смисълът на курбана е да нахраним бедните - тези, които нямат възможности, ако ще и цялото село, от радост, както се празнува рожден ден, и от благодарност“, разясни отецът.

Нестинарството запазено от векове

Женският танц върху жар от Странджа или за други подобни обичаи от Източните Родопи се смята, че идват още от тракийската древност, разказа за „Зодиак“ археологът проф. Николай Овчаров. „Те просто са запазени у нас“, посочи той.

Според учения в хората са запазени древните вярвания, които са били по нашите земи още от траките насам, но не е правилно да се говори, че който ги танцува, бяга от християнската вяра.

Закрилникът на народа от бедствия

Свети Илия обръща морето

Според народните вярвания, в които традиция и вяра се сливат, на Илинден времето се обръща и зимата се задава, докато лятото започва да отстъпва. Затова хората открай време знаят, че днес трябва да се пазят от водата, която взема най-много жертви.

Вярванията говорят още, че преди да се роди свети Илия, в пророчески сън баща му видял как го повиват в огън и го кърмят с пламък. А когато като възрастен вече мъж му дошло времето да се представи пред Господ, огнена колесница го отнесла на небето, гласи легендата.

Според българската народна традиция при подялбата на света, на свети Илия се паднали летните гръмотевици и трескавици, и той станал господар на градушката. Хората вярват, че свети Илия е техен закрилник от природни бедствия. Народът е оприличил летните облаци на агънца от стадото на светеца.

Той не само брани посевите, но и изпраща при хората напоителния дъжд и росата.

Източник: trud.bg