Днес ще можем да посещаваме музеите безплатно

Вход свободен ще има за музеите на 3 март. Десетки съкровищници в страната отварят врати без пари за посетителите. Очаква се хиляди хора да разгледат експозициите навръх националния ни празник.

Вероятно най-голямата опашка отново ще е в НИМ. Малки и големи ще могат от 9 до 17,30 часа да разгледат тракийските съкровища, копие от съкровището на хан Кубрат, артефакти от българските царе през Средновековието, униформи, оръжия и книжа на революционерите си.

Военно-историческият музей също обяви вход свободен за 3 март. Тогава гостите ще имат уникалната възможност да видят извадена само за този ден най-голямата светиня на Българското освобождение – оригинала на Самарското знаме.
За 138-ата годишнина от Освобождението във Военноморския музей – Варна ще бъде открита изложбата „Освободителната война – лица и картини" с художествени произведения, които пресъздават знакови епизоди от Руско-турската война. На 3 март вход свободен е обявен и във филиалите на НВИМ – Военноморския музей във Варна и Музея на авиацията в Пловдив.

Във Видин пък ще разказват за подвига на румънските войни. Съседите дават началото за освобожденито на града със снаряд, изстрелян от отсрещния румънски град Калафат към крепостта „Баба Вида". На мястото, от където е изстрелян, е поставено оръдието, производство на немската фирма „Круп". С това през дните около 3 март започват разказа си екскурзоводите в историчската крепост, съобщи Фионера Филипова, директор на историческия музей в града. Те ще посрещат посетителите и през предстоящите почивни дни. В боевете за Видин при село Смърдан, днес Иново, загиват 788 души от двете страни – турци и румънци. За превземане на крепостта от Румъния на 12 февруари пристига една дивизия, предвождана от генерал Михаил Черкез. Тя се забавила заради мъгла, паднала над реката, пишат изследователи. Румънците предлагат на командващия турската военна част Иззет паша да предаде Видин, за да не страда цивилното население. Той отказва и боят продължава. Крепостта е превзета, а над нея се развява румънско знаме. Иззет паша обаче пази ключа на града и го предава след няколко дни, когато в града влизат руски войски, предвождани от генерал Боревски. Видинчани и гости на 3 март ще могат да видят и възстановка на събитията, случили се в града преди 138 години. Членове на патриотичния клуб „Бдинци", актьори, самодейци ще пресъздадат последната битка за Видин. На кон в града ще пристигне и руският генерал Боревски, а медицински сестри ще оказват помощ на ранените войни.

В музея в Монтана ще прожектират документални филми за Освобождението, съобщи директорът Светла Стоилова.
Културните институти в Добрич също отварят врати за посетители на 3 март. „Фрагменти от историята на България" е експозицията на Художествената галерия в града, посветена на празника. В тази изложба родители и деца могат да се върнат във времето на Добруджанското княжество с лика на „Добротица" в платното на Александър Поплилов, да почувства силата на Паисиевото слово - „О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин!...", вглеждайки се в живописния портрет на великия възрожденец, претворен от Наум Хаджимладенов. Историческият разказ продължава със скулптури на Бачо Киро и Матей Преображенски от Никола Богданов. В историческия музей пък гостите ще научат повече за живота на хайдутите.

Враца показва четирите си съкровища
Уникален музей от хартия показва реплики на богатства от цял свят

Четирите съкровища от Врачанско, уникални реплики на богатства от цял свят от хартия и първият паметник на Христо Ботев у нас. Това са само част от нещата, които жителите и гостите на Враца могат да разгледат безплатно на 3-ти март. В експозиционната зала „Тракийски съкровища" посетителите могат да се докоснат до находките от Могиланската могила – златният венец и обеци, едни от шедьорвите на античното златарство. В залата е изложен и уникалният сребърен наколенник с позлата и множество златни и сребърни апликации. В същата експозиция са изложени съкровищата от Букьовци и Галиче, представени от сребърни, позлатени и златни ритуални съдове, апликации и фалери с изображения на Богинята майка и Тракийския конник. В музея във Враца се съхранява и съкровището от Рогозен, състоящо се от 165 съда, изработени от сребро и украсени чрез позлатяване. В „Ботева зала" на РИМ пък се пази първият паметник на Христо Ботев у нас. Залата е посветена на легендарната чета на поета-революционер Христо Ботев. В експозицията са изложени оригинални снимки и архивни материали на Ботеви четници, Манифестът за обявяване на Руско-турската война от 1877-1878 г., опълченски ордени, медали и отличителни знаци, оръжия, символичният ключ на Враца, връчен на генерал Леонов в деня на освобождението на града от османско владичество и др.

Уникалният музей от хартия, който се помещава в Куртпашовата кула, е единственият по рода си в света. В него са изложени над 100 експоната от триизмерни реплики на съкровища от цял свят, направени от хартия. Техен автор е художникът Красимир Тодоров а начинът, по който са направени, е съвременната Zn Art технология. Сред хартиените експонати има реплики на най-ценните български съкровища от Рогозен, Борово, Панагюрище, Сливен, Свищов и Плевен, а също и на световни шедьоври от Египет, Италия, Гърция и Русия.

Синът на Караджич освобождава Белоградчик

Историческият музей в Белоградчик посреща посетители и през празничните дни около 3 март, съобщи главният уредник Кинка Михайлова. Разполагаме с много данни за освобождението на града, което е станало на 25 февруари 1878 година, както и за опълченците, които са тръгнали да воюват за България от града и околните села, сподели историчката. В експозицията могат да се видят много документи, лични вещи и оръжия от онова време. Сред тях е едно възвание към жителите на Белоградчик, издадено от кметството през 1890 година. В него се казва, че гражданите не бива да забравят деня на освобождението, както и това, че дължат свободата си на руските войни.

За Белоградчишката крепост воюват и румънски, и руски войни. Руските командва Покори, а румънските – полковник Кантили. Крепостта е била обстрелвана, но съоръжението не е пострадало. За да се избегне разрушението, комндващият турската част вдига бял флаг и се предава. Тогава в града влиза руски отряд, предвождан от Дмитрий Караджич, син на сръбския писател Вук Караджич. В чест на свободата са дадени 21 топовни салюта, а в местния храм е отслужен молебен.

В Благоевград
Пушки и пищови на руснаци и турци
Показват ордените на опълченците ни

Благоевградският исторически музей обяви вход свободен навръх 3-ти март. Посетителите ще имат възможност да чуят ценен урок за първото освобождение на града /по това време носи името Горна Джумая/ на 12 февруари 1878 г., когато свободата идва с руските войски, предвождани от майор Иван Павлович Орлински. Но свободата не трае дълго. Скоро границата е установена на няколко километра северно от града и той остава отново в рамките на турската империя. Малки и големи ще могат да разгледат някои от най-ценните експозиции в благоевградския музей. Те ще пипнат оръжия от Руско-турската война, които са били на въоръжение в руската и турската армии – пушки, пистолети, саби на руските войници и на българските опълченци. Ще видят куп медали и ордени, с които по онова време са наградени опълченците от Пиринския край. В музея се съхраняват нагръдните знаци на местните опълченци Никола Джаров и Георги Банков. Посетителите ще разгледат и оригиналните фотографии на тях, както и печатни издания, които разказват за подвига на освободителите. Всички ще усетят духа на Освободителната война, ще се потопят в онова героично време, категорични са от управата на благоевградския музей.

Оръжия на участници в четата на поп Харитон и Бачо Киро пък са показани на изложба в Плевен в първия ден от поредицата прояви на общината и дирекция „Военно-исторически музеи" за отбелязване на националния празник и 138-та годишнина от освобождението на България. Експонатите са подредени в къщата-музей „Цар Освободител Александър ІІ". Изложбата е част от проекта „Уникални реликви от Българското възраждане" с експонати от историческия музей в Бяла черква.

Руски капитан подарява сабя на поп от Земен

Ден на отворените врати за 3 март ще има и в Регионалния исторически музей в Перник. На националния празник е посветена специална изложба „Забравени гравюри от френски автори от Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.)". Копията на фототипните гравюри са предоставени от Национално сдружение „Русофили". Те са били публикувани във френски вестници и списания от онези години. Техните автори са били полеви художници, които са правели своите рисунки от мястото на събития, присъствайки на останалите в историята битки и сражения. Посетителите на музея могат да видят на табла и портретите на съподвижниците на Васил Левски от Пернишкия край – изложба, която музеят представи за годишнината от гибелта на Апостола тази година. Един от тях е и поборникът духовник и просветен деец архимандрит Зиновий Поппетров, чиято съдба е силно свързана с Радомир. В пернишкия музей се пазят много негови лични вещи – богослужебни книги, часовник, много снимки, но най-интересна е сабята със сребро и позлата и надпис от руския щабски капитан Владимир Дельсал, подарена от него на архимандрит Зиновий. Размирният възрожденски духовник е роден на 12 август 1838 г. в село Враня стена, днес в община Земен. Като дете със светското име Захарий е пастирче, но от 14-годишен тръгва да учи по възрожденски училища, манастири и духовни школи. Така през 1868 г. вече дякон Зиновий постъпва в известното богословско училище на остров Халки с помощта на видинския владика, но скоро напуска Халкидонската семинария, заминава за Белград и продължава образованието си в богословското училище като сръбски стипендиант. Там Зиновий се запознава с дейци на българското националноосвободително движение – Васил Левски, Любен Каравелов, Димитър Общи, Панайот Хитов, войводата Ильо Марков. През 1872 г. е назначен за учител в Радомир. И става наместник на кюстендилския владика Йларион, който го кани да стане епископ на обширна епархия. Зиновий отказва, защото е силно ангажиран с подготовката на предвиденото за пролетта на 1876 год. въстание. В тази си деятелност включва даже учениците си, които правят патрони в „училищния зимник". След потушаването на въстанието, комитетските работи в Радомир си намират предатели и размирният поп и още 17 негови сподвижници са тикнати в тюрмата в София, където дочакват руските войски и на 23 декември 1877 г. са освободени.

Източник: standartnews.com