Дали си взехме поука колко важна е превенцията две години след труса в Перник

Периодът за проектиране на сградите в страната по европейските противоземетръсни норми е удължен с една година - до 2015 г.

Т.нар. Еврокод 8 трябваше да действа от началото на тази година, но строителния бранш е поискал удължаване на гратисния период. Европейските противоземетръсни норми в момента се прилагат задължително за сгради, които строи държавата. Частните инвеститори ще могат да проектират до края на годината обекти по съществуващите в момента у нас норми.

Две години след земетресението в Перник и региона на 22 май 2012 г. директорът на Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН проф. Светослав Симеонов подчерта в интервю за Дарик, че най-важен е контролът върху строителството в България. Той напомни, че науката може да прогнозира мястото и силата на бъдещите земетресения, но не и времето, в което те ще се случат.

Въпросът кога ще има земетресение е все още терен за ясновидци и гадатели, призна проф. Симеонов, посочвайки, че науката се справя успешно с прогнозата само за мястото и силата на бъдещи трусове - по тази прогноза се правят и картите за сеизмично райониране. „Тези карти казват на кое място какво максимално силно земетресения може да се реализира и съответно сградния фонд и инженерните съоръжения се оразмеряват за такова земетресение”, поясни директорът на НИГГГ на БАН.

Науката успешно прогнозира сила и място на трусовете, но не и времето

По четири признака науката прави опит да установява времето на земетресението - т.нар. форшокови серии (ако има поредица от слаби предхождащи трусове), геофизичните признаци - промяна в електрическото или геомагнитното поле, хидрогеохимични признаци - това е промяната в състава и температурата на подземните води, както и поведението на животните.

Задължителна причинно-следствена връзка между тези признаци и трус обаче нямало. Понякога ги има тези признаци и не стават земетресения, а понякога има трусове, а отсъстват тези признаци, коментира проф. Симеонов. Затова и според него по отношението на предсказването на земетресенията по време трябва „да бъдем изключително внимателни и недоверчиви към предсказанията на някои ясновидци”.

Основен е контролът при строителството

Европейските противоземетръсни норми или т.нар. Еврокод 8 при строителството трябваше да са в сила от началото на тази година. „Имаше едно предложение от камарата на инженерите в инвестиционното проектиране срокът за въвеждането на тези норми да бъде продължен с още две години с аргумента, че евронормите са малко по-консервативни и ще доведат до оскъпяване на строителството”, обясни проф. Светослав Симеонов. Той поясни, че МРРБ е решило гратисният период да се удължи с една година, като той да важи само за частните инвеститори, а за обектите, чийто инвеститор е държавата проектите трябва да се изчисляват по нормите в Еврокод 8.

България има противоземетръсни норми много отдавна, въпросът е в контрола, в това те да се спазват. Бедата е, че има много незаконно строителство, особено в селата, коментира още директорът на НИГГГ на БАН. По думите му е дискусионен въпросът доколко удачен е възприетия в страната модел - изцяло фирми за независим строителен надзор да извършват контрола.

Подценява се изследването на сеизмичната устойчивост на сградите

За хората, които живеят в стари сгради и се съмняват в тяхната здравина проф. Симеонов препоръча изследване на сеизмичната им устойчивост. Не е по-скъпо от човешкия живот, каза той, като обаче призна липсата на активност от страна на държавата да провери обществения сграден фонд. „В София течеше програма за обследване на мостовете - тяхното оцеляване по време на земетресение е особено важно. Бяхме направили предложение за обследване на детски градини и училища, но засега то не е реализирано”, обясни той.

Като пример колко полезна е превенцията проф. Светослав Симеонов припомни взетите в Чили мерки след предупреждението на учените, че може да се случи трус с магнитуд над 8. Там са затворени опасни сгради, посещавани от много хора - резултатът при труса от 8,8 по Рихтер в Чили загиват 300-400 души, а в Хаити - 200 000-300 000 при трус с магнитуд 7.

Сеизмичните станции са недостатъчни, една струва около 30 000 лева

Сеизмичните станции в България не са достатъчни, признават родните учени. „Националната оперативна телеметрична система за сеизмична информация разполагаше с 15 станции. През последните две-три години на базата на един българо-румънски проект с европейско финансиране бяха изградени в Северна България още 17 станции. Така че в момента функционират 32 сеизмични станции, които категорично не са достатъчни”, каза проф. Симеонов.

Отделно Националната система за силни земни движения разполага с 30 станции, но тази плътност е абсолютно недостатъчна според учените. В София в момента има монтирани в системата за силни земни движения има монтирани 7 апарата, в Букурещ те са 200, а в Истанбул са над 1000, даде за пример директорът на НИГГГ при БАН.

Той обясни, че от плътността на регистрацията се определя точността на сеизмичните параметри - магнитуд и други параметри на труса. От другия вид станции пък се съди за поведението на сградния фонд.

Една сеизмична станция с оборудването струва от порядъка на 25 000-30 000 лева, не е чак толкова много за една държава, коментира на въпрос проф. Светослав Симеонов. Според него ако станциите в България станат стотина, страната ще има плътност, която приближава световните стандарти.

В Националната програма за защита при бедствия - 2014 до 2018 г. е заложено развитие на националните системи за сеизмичен мониторинг, каза той и изрази надежда да се осигурят нужните средства за тях.

Източник: dariknews.bg