Чиновниците скатават по един ден всеки месец

Чиновниците скатават по цял работен ден в рамките на всеки месец, като непрекъснато „си открадват” време извън офиса, с което не успяват да докарат регламентираната 40-часова седмица труд.

Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие на годината. Според цифрите служителите в държавната администрация работят 2 часа по-малко всяка седмица в сравнение със заетите в частния сектор. Те са зад бюрата си средно по 38 часа и 20 минути седмично. За сравнение наетите в частния сектор отработват средно по 40 часа и 20 минути седмично.

Според специалиста за подбор на персонал Ивайло Христов разликата се дължи на факта, че в частния сектор контролът над служителите е по-голям. „Не са редки случаите, в които обедната почивка на чиновниците продължава повече от регламентираното. В частния бизнес това няма как да се случи”, обясни Христов. Наскоро премиерът Бойко Борисов също намекна, че чиновниците, с изключение на тези, които работят по европейски проекти, са мързеливи.

Статистиката показва, че с нарастването на деня през пролетта и лятото се увеличава и разликата в часовете труд. През първите три месеца на годината чиновниците са седели в офиса час и половина по-малко от заетите в частния сектор, а от април до юни разликата вече набъбва до 2 часа.

Освен по-кратка работна седмица служителите в бюрократичната машина

получават

и по-високи

възнаграждения

показват официалните данни на НСИ.

През второто тримесечие на годината средната заплата в публичния сектор е била 917 лв., или с 50 лв. по-висока от средната в частния. Определен дял от бизнеса обаче е в сивия сектор, което изкуствено намалява средните възнаграждения.

По-високите заплати в обществения сектор обаче са основен мотив за

младите

българи да напират

за чиновнически постове, твърдят от бизнеса. Между 5 и 51 кандидати се борят за място в министерски администрации. Традиционно най-ожесточена е битката за пост в Министерството на финансите, където и възнагражденията са сред най-високите. На голям интерес се радва и схемата „Старт в кариерата”, в която над 3500 млади висшисти досега са тупали опит в обществени структури. „Не е за пренебрегване фактът, че чиновниците се осигуряват на реални заплати, а в частния бизнес често се плащат минимални вноски. Освен това държавната работа е по-сигурна”, коментира още Христов мотивацията на младите да искат чиновнически стол.
Помпат авторитета на държавния служител

Администрациите на ЕС се посочват като добър пример за прозрачни и единни стандарти, които да се въведат и у нас за повишаване на доверието в чиновниците.
Липсата на авторитет на държавния служител е един от основните проблеми в системата и следва да бъдат предприети мерки за преодоляването му. Това се посочва в доклад на Института по публична администрация към МС за европейските практики в доброто управление, които могат да се въведат и у нас. В него се уточнява, че липсва разбиране от обществото за това каква е ролята на чиновника и има незачитане на компетентностите му. Това може да се промени чрез въвеждане на прозрачни за обществото единни стандарти за нивото на заплащане на служителите в публичните институции, дават насоки експертите в Института по публична администрация. И посочват като добър пример системите, прилагани в администрациите на ЕК, Световната банка, Европейската централна банка, ООН, както и публичните институции на редица европейски страни. Освен това трябва да се въведат и единни стандарти за качествен подбор на специалисти, както и ефективна атестация на служителите, което да гарантира висока компетентност на администрацията.

За възприемане на принципите на добро управление се препоръчва развитие на идеите за държавно управление, стимулиране на въвеждането на иновации, както и повишаване на компетенциите не само на чиновниците, но и на политиците.

Източник: monitor.bg