Честита Баба Марта!

Баба Марта бързала, мартенички вързала,
на момиче, на кокиче, на момче и на дръвче.
А ние подаряваме на Теб, за да ти носи
много здраве, щастие и късмет!

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

Мартеницата е един от най-отличителните символи на България. Украшението от червен и бял конец, най-често вълнен, има различни разновидности, а в някои краища на страната се добавя и син конец против проклятие, както и други цветни нишки.

Мартеницата се слага на първия ден от месец март и се носи, докато видиш първото цъфнало дърво или първата прелетна птичка. След това украшението се закичва на дърво или се хвърля по течението на река. В някои части на страната то се слага под камък и ако след месец под камъка има мравки, значи годината ще е плодотворна и изпълнена с щастие и здраве.

Обичаят е повелявал на първи март най-старата жена в семейството да направи украшенията от червен и бял вълнен конец и да закичи всички деца и по-млади жени в къщата.

Според обичая, най-много късмет и здраве носят мартениците, които са подарък. Затова днес на първи март всички хора подаряват и получават мартеници за здраве и щастие.

Легендата за произхода на този обичай го свързва с идването на основоположника на Българската държава – Хан Аспарух, по тези земи. Според преданието, той имал сестра на име Хуба, която била пленена от хазарите. За да я освободи от плен, Аспарух първо трябвало да намери свободна земя, на която да заведе хората си и да организира държавата си. Той се уговорил със сестра си, че в момента, в който намери подходящо място, ще й прати вест по гълъб с вързан на крака бял конец. Не след дълго той изпратил вест на Хуба, но по пътя гълъбът бил ранен и белият конец се напоил от кръвта му. Все пак вестта дошла и девойката успяла да избяга при брат си.

Съществуват и други версии на легендата, но всички се придържат към историята за Аспарух и Хуба.

В някои съседни държави също се носят мартеници – в Румъния например има подобен обичай, но украшенията се носят само от жени. В Македония и Западните покрайнини на Сърбия също е запазен този древен български обичай.