Brexit не е добра новина

Изненадващо за мнозина привържениците на Брекзит надделяха в референдума, проведен на 24 юни, като малцина се зарадваха на резултата, а най-големите критици на ЕС сред британските политици призоваха да не се загърбва ЕС. На въпрос дали Брекзит е началото на разпада на ЕС, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер категорично отсече: "Не!"

Великобритания реши да напусне Европейския съюз и нанесе най-големия удар върху единството на Европа от десетилетия. На референдума в четвъртък за Брекзит гласуваха 51.9%, или 17 410 742 британци, а против 48.1%, или 16 141 241 души. Великобритания изпадна в тежка криза, след като премиерът Дейвид Камерън обяви оставката си, а глобалните финансови пазари и британската лира се сринаха. Политици от Шотландия и Северна Ирландия, които гласуваха "за" оставане в ЕС, предупредиха, че резултатът ще засили настроенията за независимост от Обединеното кралство.

Напускането на Великобритания ще е голям удар за ЕС, тъй като страната осигурява 1/6 от брутния продукт и е един от основните стълбове на съюза като ядрена държава и право да налага вето в Съвета за сигурност на ООН. Лидерите на ЕС изразиха съжаление за решението на британците и настояха Лондон да задейства по най-бързия начин процедурата. В ЕК съвсем скоро ще има комисар, който ще наблюдава процеса на излизането на Великобритания от ЕС, съобщи EUobserver.

Досега нито една страна членка не е напускала ЕС и се очертават тежки и непредвидими преговори. Не е ясно как те ще се отразят на около три милиона граждани от ЕС и други държави, които живеят и работят във Великобритания, както и на два милиона британци на континента.

Свит износ за българския бизнес, неясно бъдеще за хилядите младежи, които се готвят да следват в Обединеното кралство, връщане на най-нископлатените имигранти. Това са някои от очакваните ефекти за България от излизането на Великобритания от ЕС.

Според последните налични демографски данни (за 2014 г.) на Острова живеят официално 65 000 българи. Смята се обаче, че диаспората е доста по-голяма. Българите имат пълен достъп до пазара на труда във Великобритания от началото на 2014 г., след 7-годишен ограничителен период. Те имат и пълни права в британската социална система. Според официалната статистика към февруари тази година 5100 българи и румънци в трудоспособна възраст са поискали някакъв вид социална помощ - за безработица, самотен родител и др. Те обаче не са най-голямата тежест - общо 109 хил. граждани на ЕС ползват социални помощи.

Първата група, която би тревога след Брекзит, бяха българите, които следват на Острова. България е в Топ 10 по брой студенти в британските университети сред европейските страни. По данни за 2014/2015 г. във Великобритания учат 6255 студенти от България. Като граждани на ЕС те са равнопоставени с английските по линия на таксите, докато за другите чуждестранни студенти сумите са двойно по-големи. Нашите студенти имат достъп и до евтини студентски заеми. По данни на консултанти взимането на кредит за покриване на таксата е масова практика, която се ползва от близо 90% от българските студенти на Острова. Студентите от ЕС се ползват и с привилегии по линия на визов режим, необходимост от регистрация в полицията при пристигане в страната, право на работа и т.н. Засега очакванията на консултантските фирми са облекчените условия за европейските студенти да се запазят и в бъдеще. "Процесът на прием на нашите ученици в Обединеното кралство няма да се промени в следващите години, като всички студенти от България, приети в бакалавърска или магистърска степен за обучение на Острова, ще запазят статута си и начина на финансиране, които са получили или ще получат в близките поне две години", смятат от Интеграл, цитирани от БГНЕС.

Брекзит е лоша новина и за бизнеса. "С обезценяването на британската лира износът ще намалее, а оттам - и постъпленията на фирмите", заяви зам.-председателят на БСК Камен Колев. Той прогнозира спад в растежа на целия ЕС. "Това ще намали и поръчките към експортно ориентираните фирми", добави експертът.

Голямото опасение е от завръщането на част от нископлатените имигранти от Европа в родината им. "Най-вероятно към такова решение ще се ориентират нискоквалифицираните българи, които допълнително ще натоварят социалната система", обясни Колев.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев също е на мнение, че резултатите от референдума ще повлияят на износа. "Великобритания е най-бизнесориентираната държава - там регулациите и бюрокрацията са малки. С излизането й от ЕС обаче това най-вероятно ще се промени", каза той пред в. "Сега". През януари-март т.г. България е изнесла към Великобритания стоки за 281.4 млн. лв. Кралството обаче не попада в Топ 5 на страните, от които внасяме най-много стоки. В периода януари-март в страната ни са пристигнали стоки за 215.9 млн. лв. Справка на икономическото министерство показва, че сред 100-те най-големи фирми у нас с участие на инвеститори от Великобритания са дружества за метални изделия и конструкции, търговия на дребно с автомобилни горива, производство на вино, търговия с тютюн и др.

Ако Великобритания бъде приравнена на трета страна, ще се стигне до промени в митнически и данъчни режими. Като страна извън ЕС стоките, произвеждани на Острова, ще подлежат на обмитяване и митнически контрол. Това ще доведе до поскъпване на вноса от Великобритания.

Спадът на пазарите заради Брекзит може да се отрази негативно върху инвестициите на пенсионните дружества. Обединеното кралство не е сред най-популярните дестинации за инвестиции, но повечето имат вложения там. "В краткосрочен план нямаме сериозни притеснения, защото нашият портфейл е добре диверсифициран и сме инвестирали в държави с висок рейтинг. Днес използвахме движението на пазарите и сме спечелили 1.2 млн. евро. Амбицията ни е в края на деня да сме на нула. Но в дългосрочен план е много важно накъде ще поемат тези дисбаланси, как ще се отразят на пазарите в Европа и САЩ и дали ще се наложи да променяме стратегията си", коментира директорът на най-голямата пенсионна компания у нас "Доверие" Даниела Петкова.

Възможно е Брекзит да повлияе и на правото на българите на лечение. Огромната част от българските граждани, които получават медицински услуги в ЕС, са по линия на т.нар. европейска здравна карта. Тя удостоверява, че човекът е осигурен у нас и съответно българската здравна каса ще плати лечението му. Картата се ползва само за спешно и неотложно лечение. С нея се лекуват не само туристи или хора, отишли за кратък престой в ЕС, но и студенти и работещи на черно. Когато Великобритания излезе от ЕС, българите ще загубят правото си на безплатна спешна и неотложна помощ там. От НЗОК обаче твърдят, че случаите на изискани суми от Обединеното кралство за спешно лечение на българи са единици. Същите тези права ще загубят и британските граждани у нас. Те няма да могат да ползват безплатно спешна помощ и планово лечение. Основните потърпевши ще са британците с имоти у нас. По данни на здравната ни каса Великобритания й дължи близо 1.8 млн. лв. за лечение на британци у нас, основно за тези пациенти.

Англия е сред държавите, които наемат най-много български медицински кадри - лекари и сестри. След Брекзит започването на работа там за нашите медици ще е по-сложно заради евентуалните промени в трудовия пазар.

У НАС

Смята се, че у нас живеят около 7000 граждани на Обединеното кралство. По данни на МВР в момента у нас има около 2180 постоянно пребиваващи британци. Туризмът е с положителни нагласи от Брекзит - очакванията на бранша са България като нискобюджетна дестинация да спечели. След големия интерес преди години британците почти изцяло се изтеглиха от пазара на имоти у нас, затова в тази посока брокерите не очакват ситуацията да окаже влияние.

Източник: segabg.com