Бедни сме, за да избираме продуктите по вкусовите им качества

Българинът започва да чете етикета от цената, а едва след това гледа откъде са продуктите. Също така 81 на сто от потребителите се интересуват колко са стари стоките, които слагат в потребителската кошница.

Дотук новина почти няма. Просто сме твърде бедни, за да си избираме продуктите за вечерята единствено по вкусови качества. Все пак сме доста любознателни и затова твърде често гледаме страната на произход. Пък и ми се иска да вярвам, че сме поне малко патриоти по отношение на родните храни, а не да се кефим, че ядем кисели краставички от Индия. Това си е почти обида, като се има предвид колко хора клечат край пътя да продават корнишони и така им изгнива стоката. Но това е друга тема. За трайността няма какво да коментираме, всеки уважаващ себе си човек не иска да сложи в чинията на детето си стара храна. Но му се налага...Защото по последна мода хитри търговци търчат из страните от общността, изкупуват стоки с изтичащ срок на годност и като им налепят отгоре едни дребни стикерчета, които трябва да играят ролята на етикети – готово. Храната има още месец годност, като се пипне малко цената надолу и хората се лепят като мухи. И понеже тази практика е нова, а и защото не винаги се улавя от контролните органи – на мама и тате, дето са с по-малко парички ще им се наложи да направят вечеря от застояли продукти, които по другите страни отдавна ще бъдат в коша за боклук. Или пък ще са предадени навреме в тамошните хранителни банки, за да стигнат до бедните безвъзмездно. Но понеже на нас ни дай как да измисляме схеми, за да спечелим повече, пък и контролът като е занижен, а отношението ни към дарителството на срамно ниско ниво – ето го резултатът. Пък и който реши да дарява, трябва да знае, че ще има да плаща здраво за доброто дело, понеже му се начислява ДДС върху дарените храни. В този случай изгарянето на продоволствията е по-често срещаната практика, което за всички народи и религии е и срамота, и грехота.

Затова компаниите от хранителната индустрия предлагат да се забранят в новия Закон за храните стикерите, които се слагат вместо етикети. Те не само, че не вършат никаква работа, но и когато един оператор приготвя храна за даден пазар, най-малкото което може да направи за бъдещите купувачи, е да има опаковки на техния език. Иначе някак си остава онова неприятно усещане, че полското прясно мляко например, което се продава в супера до нас, всъщност е обрано от тамошните складове, защото е излишно. Ако стоката се подготвяше за нашия пазар, и опаковките щяха да имат надписи на български, нали.

Вероятно мнозина ще скочат срещу подобна мярка, все пак стикерчето струва една стотинка, а за нов етикет ще са нужни повече усилия и разходи. Но ние ги плащаме тези неща, така или иначе. И понеже много неща опират до парите, някак си встрани остава потребността от друга информация – за заместители, за мазнини, ГМО-та и т.н. Но все пак, ало търговците, може да сме бедни, но не и неграмотни, поне повечето. Така че, моля, не ни залъгвайте само с цената.

Източник: monitor.bg