45 наркозависими се лекуват в център до Перник

В Центъра за психосоциална рехабилитация и ресоциализация на зависими хора от наркотици, алкохол, хазарт и интернет смятат, че всеки зависим може да намери своето спасение, стига да иска и да има воля.

Така наречената терапевтична общност „Билани”, създадена от Волен Пасков, който е бивш наркоман, дава своя пример и дава нов живот на едни болни хора, загубили себе си във времето.

Центърът е с капацитет 45 души, които минават през три етапа. Първият етап е частична изолация, в къща в град Банкя, местността „Клисура”. Там момчетата престояват в период от 9 месеца, след това има 5 месеца ресоциализация в специално защитено жилище, посещават и терапевтичен кабинет за възвръщане на навици.

”Идеята за този център се роди преди години. Аз съм бивш наркозависим, започнах още от тийнейджърските години, бил съм на много места на лечение. Това е нещото, което най– много познавам, имам много опит. Има начин и възможност и то много голяма хората да си решат проблема, опитът е в мен, знанията са в мен , просто реших да го направя, защото знам, че става. Каузата ми е да помогна възможно на най– много хора.”, категоричен е Волен Пасков.

Най– ниската възрастова граница в центъра е 18 години, а най– високата 54 години.

Общото, което обединява наркозависимите е борбата да се справят с проблема, който имат. В къщата има много строги правила– забрана на употреба на всякакви психоактивни вещества, секс между резидентите и вербално и невербално насилие. Склонен съм да изгоня човек и за скандал, споделя Пасков.

В къщата има строго регламентирана програма, която започва в 8 часа сутринта и свършва в 23 часа вечерта. В нея се включва 5 часа психотерапия, спорт, трудотерапевтична дейност и разходки.

Всичките се грижат сами за себе си – за чистотата в къщата и кухнята. Аз им качвам продуктите, които искат, а те си определят менюто.

Пасков споделя, че държавата много малко помага за решаването на проблемите на тези хора. Последните години има някаква помощ, но тя е напълно недостатъчна.

„В центъра има хора с различен социален статус – от много богати семейства, както и сираци, но всичките са образовани със средно или висше образование. Терапевтичната програма е високопрагова, в нея се работи с интелект и такива хора търсят нашата помощ. Екипът е от психолози, консултанти с личен опит, бивши зависими, обучени в сертифицирани програми към Националния център по наркомании.

Ние не губим връзката с тях. При нас няма раздяла, ние сме една общност от хора, които имат такъв проблем, това е нещо, което ни свързва за цял живот.

Имаме 80 процента успеваемост на двата етапа, което е страхотно. Обикновено родителите ни търсят, защото зависимостта е свързана с мощно отрицание, като цяло хората отхвърлят, че имат проблем”, разказва Волен.

Той изрази и притеснение, че една от основните му борби в момента е спирането или ограничаването на медикамента „Хюмекс” в аптечната мрежа, от който се прави метамфетамин в домашни условия, изключително токсично и хората употребяващи такива вещества са с разстроена психика, супер агресивни и предприемат много рискови неща.

Ето и някои от личните истории на момчетата решили да застанат с лице и да разкажат за проблема си.

Божил Тодоров – 35 години, оператор от Пловдив
Бях изпаднал в ситуация, в която имах нужда от помощ. Употребявал съм наркотици, хероин, метадон. В един момент осъзнах, че просто няма изход и трябва да се преборя с това нещо, то си е като смъртна присъда. Не издържах този начин на живот. В един момент се оказваш сам, ако не си помогнеш няма как да стане работата. Тук програмата е много силна и го казвам това, защото съм правил и други опити за лечение на други места. Всичко става постепенно, постоянно имаш подкрепа , което помага за възстановяването. Бях оператор в телевизия, денят ми минаваше с работа и наркотици. През цялото време се чувстваш непълноценен човек и не получаваш разбиране от другите. За да намеря пари за дозата съм крал и лъгал , наранявал съм най-вече близките. Сега обаче близките са зад мен. Стремя се да държа здрава среда около мен, не се срещам с хора, които употребяват наркотици.

Николай Сталинов – 34 години
Аз започнах употребата на наркотици преди 12 години, отчитам го като бягство от реалността и не можех да приема, това което се случва около мен. Аз не можех да се приема, като наркоман. Не си признавах пред себе си, че има проблем, доста дълго време, макар че съм се опитвал да спирам сам. Бягах от средата, опитвах се да се изолирам на вила, в друга държава, но осъзнах ,че където и да отида не мога да избягам от самия себе си. Защото проблемът е вътре в мен, а не веществото. Преди да дойда в Билани не знаех кой съм. Бях много объркан човек, но сега съм горд със себе си, защото нещата стоят съвсем по различен начин. Имам син на 13 години, той ме приема такъв какъвто съм. Чувствам вина за тези изгубени години.

Назим Али – 29 години
Аз от 12 годишен пуша марихуана. На 14 години взимах хероин. Общо взето през цялото време все съм взимал някакви наркотици. Аз също не си признавах, че имам някакъв проблем. Мислех си, че сам мога де са справя с положението. През повечето време бях в чужбина И аз съм крал от моите родители. Всичко можеш да направиш, когато си в краен етап да откраднеш, да излъжеш, за да си вземеш дозата. Все ми беше някой друг виновен. Сега се чувствам щастлив, защото виждам и родителите си щастливи и най-хубавото е, че мога да казвам истината и не се оплитам, защото досега винаги съм казвал поне пет лъжи, за да скрия нещо. Просто е хубаво човек да е себе си и да казва истината, и нещата такива, каквито са. На този етап искам да съм добре и да се стабилизирам.

Алекс Асенов – 23 години
Аз бях на 18 години, когато започнах да употребявам наркотици. Преди това съм пил и алкохол. Тогава се бунтувах срещу всичко, което се случва около мен и в училище, и в семейството и с приятелите. В наркотиците намерих моя начин, начин да го правя без да се замислям. До последно заблудата на зависимия човек е, че е по различен, въпреки нагледните примери, които вижда. Събуждах се сутринта и единствената ми цел е да си добавя веществото. Просто тръгвам без да знам какво ще се случи и при първа възможност ще открадна , ще измамя, независимо кой е срещу мен. Бях готов да прегазя всичко живо само и само да съм добре . Като цяло е пълен ад, живот изпълнен с лъжи. Благодарение на родителите ми, които застанаха зад мен, успях да се спася.

Добромир Джордж – 34
Бях малък на 14 години, опитах трева и си мислех, че това не е наркотик, после започнах с опиати, хероин, метадон. Но в един момент ми писна от това да лъжа постоянно. Когато постъпих тук в центъра знаех къде идвам, правил съм опити преди години с други лечения, но бяха неуспешни.
Всеки ден беше едно и също – схемата как да намериш пари. От началото е лесно, но с течение на годините това те мачка и всичко се променя. Имам дъщеря втори клас. Съжалявам, че съм загубил времето, но не трябва човек да изпитва вина, защото няма да се справи с предизвикателствата. В началото ми беше трудно тук в къщата, не можех да овладявам чувствата и емоциите си, да се запазя чист и да помогна на себе си.
Имам нужда от здраве, щастие и любов.

Калин Иванов – 33 години
Имам 10 годишна дъщеря. От доста време живея с едно момиче, което ме подкрепя и аз съм й безкрайно благодарен затова. В началото започнах като лошо момче, да се напивам, след което посегнах и към наркотиците. После пристигнах в София, за да променя начина си на живот, но и тук продължих да се друсам. Усещах, че имам проблем и не мога да се справя с него. В България тези хора ги прехвърлят в психиатрията , което е много лошо. Спирал съм веднъж, но след това пак отприщих.. Моят брат и майка ми погнаха да осъзная, че имам нужда да се лекувам. Целта ми е като изляза от тук повече да не се занимавам с наркотици. Искам да се грижа за приятелката ми и детето ми, да поема отговорността си завинаги.

Източник: perniktoday.net