45 000 българи са се върнали да живеят на село

Близо 45 000 българи са се завърнали на село, като това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) за демографските процеси през миналата година.

„Това е най-голямата вътрешна миграция. Обикновено смяната на местоживеене е от град в град“, обясни шефът на дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ Магдалена Костова. Общо 119 202 нашенци са променили адресната си регистрация през 2015 година. Над 42 600 от тях са сменили града, а 20 200 са оставили село, за да търсят по-добри възможности в големия град. Всеки трети сменил адреса си е между 20 и 39 г., като

основната причина е търсене на работа

или продължаване на образованието. И през миналата година столицата да е била най-желаната дестинация за живот, която са избрали 17 800 нашенци. „В столичните квартали „Люлин“ и „Младост“ живеят повече хора, отколкото в област Видин“, заяви Костова. Въпреки възродилия се интерес към българското село, 33% от нашенците живеят в един от 6-те големи градове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. В 1133 или 21 на сто населени места живеят между 1 и 49 души. Други

159 селища са останали без нито един жител.

Статистиката показва, че през миналата година в сравнение с 2014 г. броят на емигрантите се увеличава.„Страната са напуснали 29 470 души, 83% от които български граждани. Основните им дестинации са Германия, Обединеното кралство и Испания“, заяви Костова. Намалели са хората, сменили адреса си в чужбина с такъв в България. През 2015 г. у нас са се заселили 25 223 емгранти, сред които българи, върналите се от чужбина и бежанци, получили разрешение за пребиваване. „Върнали са се основно хора от Турция, които имат българско гражданство“, обясни шефката на дирекция „Демографска и социална статистика“ към НСИ. Експертите са категорични, че демографската криза продължава да се задълбочава. За една година нацията се е стопила с 48 414 души, почти колко е населението на Асеновград. Това означава, че през миналата година населението е намалявало средно с по 132 души на ден. Така в края на 2015 г. в България са живяли 7 153 784 души.

Бракът се върна на мода, трае само 15 година

Бракът е отново на мода, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). 27 720 семейства са минали под венчило през миналата година, което е с над 3000 повече спрямо 2014 г. Оказва се, че в Добрич и Кърджали са най-големите мераклии за сватба. На другия полюс са двойките в Смолян и Враца, където кандидат-женихите са двойно по-малко. Освен интересът към брака расте и възрастта, на която влюбените решават да се врекат във вечна вярност. През миналата година дамите са казали заветното „Да“ на 27,8 г., докато година по-рано средната възраст за встъпване в брак е била 27,5 г. Мъжете слагат халката средно на 30,9 г., което отново е с 3 месеца по-късно спрямо бракувалите се през 2014 г. Данните показват, че бракът продължава средно 15,3 г. Раздорът на семейните отношения идва малко след като двойките навършат 40 г. Повече от половината двойки развалят брачното ложе по взаимно съгласие, а за 27 на сто от съпрузите несходството в характерите е причина за раздяла. Въпреки това статистиката отчита, че през миналата година разводите са били малко над 10 400 или с 101 по-малко от предходната година. Без промяна остава делът на извънбрачните деца. Повече от половината родени през миналата година деца са в семейства без брак. „В 72 на сто от тези случаи има данни за бащата, което означава, че родителите живеят на семейни начала“, заяви шефът на дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ Магдалена Костова. Най-много извънбрачни деца има във Видин и Враца, а най-малко във Кърджали и Благоевград. Статистиката отчита, че българката ражда първото си дете на 26,9 г. „Положителна тенденция е, че намаляват непълнолетните родилки. През миналата година те са били 1109 или с 91 по-малко спрямо предходната година“, обясни още Костова. И през миналата година продължава тенденцията за намаляване на раждаемостта. 65 950 българчета са се появили на бял свят, което е с 1635 по-малко от новородените през 2014 година. На фона на това смъртните случаи нарастват с над 1100 за година. Експертите отчитат, че през миналата година продължителността е била 74,5 г. или с 2 месеца по-кратко спрямо 2014 година.

Източник: monitor.bg