139 години от обесването на Васил Левски

На 19 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. турците обесват Васил Левски - Дякона. Апостолът на свободатае идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя - Христо и Петър - и две сестри - Ана и Марийка.
Левски учи във взаимно училище в Карлово, а от 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници.
На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон. През 1861 година под влияние на Георги Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.
През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски . След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.
През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 - 1868).
В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило.
Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО - "Привременно правителство в България".
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак, Левски е против, но не успява да наложи идеята си.
Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния.
На 26 декември 1872 г. е заловен от турската полиция до Къкринското ханче.
Преди век и половина дяконът Игнатий захвърля расото и се отказва от службата на Бог, за да служи на България. Въпреки че тогава родината не облагодетелства и най-често смъртта, определя „мандатите".
Но не в политиката или в абстрактното величие можем да търсим Левски днес. Той е жив в идеите си. До които малцина от използващите името му, от възхваляващите го, от „уповаващите се" в принципите му достигат.
Апостолът се превръща в икона и образът му бавно се топи сред множественото създадени впоследствие образи. Младият мъж поема националната енергия за отърсване от оковите.
Васил Левски:

• Всичките народи в нея (България) ще живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!
• Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв
• Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност
• Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа!
• На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел
• Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско
• Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре - магаре.

Днес в 17. 00 ч. в столичния храм "Света София" ще бъде отслужена Архиерейска панихида, след която литийно шествие ще се отправи към паметника на Левски.
От 18.00 ч. пред паметника на Апостола ще се проведе митинг-поклонение.
news.bg