Уж няма учители, а работят като продавачи

Като продавачи работят около 6% от висшистите ни по информационни технологии и учителите ни. И това е въпреки сериозния недостиг на такива специалисти в цялата страна.

Това става ясно от новата рейтингова система на университетите, която бе представена вчера от министерството на образованието и науката. Въпреки че бизнесът от години се оплаква от дефицит на ИТ специалисти, а в началото на учебната година имаше глад за учители се оказва, че част от тези кадри намират реализация като продавачи в магазините.

От рейтинговата система става ясно, че 14,34% от висшистите по информационни технологии в Шуменския университети например работят като продавачи.

Това не означава, че Шуменският университет дава некачествено образование, а че на местно ниво младите висшисти няма къде да се реализират обясни ръководителят по проекта за рейтинговата система Георги Стойчев. Тревожно е и че над 10% от икономистите ни също работят като продавачи. Рейтинговата система за пореден път потвърждава тенденцията, че университетите бълват икономисти, които са в излишък на държавата. Всеки пети икономист от Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите например работи като продавач, става ясно от рейтинговата система. Повече от половината българите с икономическо образование пък изобщо не се реализират по специалността си, а всеки двама от трима младежи, завършили икономика и администрация, не работят на позиция, изискваща диплома от ВУЗ. В същото време студентите ни по икономика непрекъснато се увеличават. Броят им е равен на всички студенти, които учат в професионалните направления, свързани с природните науки и инженерните специалности.

„Проблем е, че висшите училища реагират на търсенето на кандидат-студентите, не на бизнеса", коментира още Георги Стойчев по повод излишъка на икономисти, които излизат от университетите.

Проблемът у нас не е, че имаме много студенти, за които няма работни места на пазара на труда, а че имаме сгрешена структура на висшето ни образование, обясни още Стойчев.

„Здравеопазването и информационните технологии са секторите, които имат нужда от кадри, но има и професионални направления, които произвеждат излишък от специалисти", коментира още той.

Средният осигурителен доход на завършилите висшисти е 867 лв., показва още рейтинговата система. Делът на регистрираните безработни млади висшисти пък е 3,77%.

Тревожното обаче е, че повече от половината от наетите висшисти работят на позиция, за която не се изисква диплома от университет.
Университетите отличници делят 41 млн. лв.

41 млн. лв. допълнително финансиране ще делят университетите, които оглавяват класациите на рейтинговата система и предлагат най-качественото обучение. Това съобщи главният секретар на МОН Красимир Вълчев.

Просветното министерство ще предприеме мерки, свързани с изводите и резултатите от рейтинговата система, съобщи от своя страна зам.-министърът на образованието Николай Денков. Той допълни, че мерките ще бъдат финансови – ще има повече пари за специалностите, които произвеждат висшисти с добра реализация на пазара на труда. За професионалните направления, които пък не показват добри резултати ще има по-малко средства. Студентите в инженерните специалности, които са приоритетни за страната ни, пък ще имат допълнителни стипендии, за да се стимулира обучението им.

Медиците и военните с най-добра реализация

Традиционно с най-добра реализация и най-нисък дял на безработни, под 1% са завършилите медицина, фармация, стоматология и военно дело. Най-висока пък е безработица при висшистите по животновъдство и биологически науки - съответно 7,12% и 6,34%.

Най-висок осигурителен доход - над 1000 лв. пък носи дипломата по военно дело, информатика, математика, проучване и добив на полезни изкопаеми, медицина, политически науки и др. Завършилите военно дело са с осигурителен доход - 1500 лв., следвани от специалистите по информационни технологии с 1304 лв. Учудващо с най-нисък осигурителен доход са стоматолозите - 612 лв. Това обаче е само сумата, на която се осигуряват, а не реалният им доход, обясни

Фармацевтите с най-много шестици в дипломата

Фармацевтите завършват с най-висок успех.
Студентите по фармация имат най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование – отличен 5,55. След тях са студентите по медицина със успех 5,54. Трето и четвърто място в класацията заемат стоматолозите със среден резултат 5,51 и правистите с 5,29.

С най-нисък успех от дипломата от училище са студентите по животновъдство – добър 4,20.

Около 13 от българските вузове могат да се нарекат изследователски университети с високо ниво на научната продукция, тоест с индекс на цитируемост над 10. Това означава да имат поне 10 статии в научни списания, цитирани поне 10 пъти. Тревожното е, че у нас има 15 висши училища с индекс на цитируемост 0. „Това означава, че за петгодишния период 2009-2013 г. не са имали нито една статия, която да може да бъде цитирана", обясни ръководителят на проекта за рейтинговата система Георги Стойчев.

Алма матер и Медицинският първи по рейтинг

Софийският университет има най-много водещи специалности у нас.
Академията на МВР лидер в обучението по архитектура

Алма матер и Медицин-ският университет в София са първи по рейтинг у нас. Това показва новото издание на рейтинговата система на висшите училища. В нея участват всичките 51 акредитирани държавни и частни университета. Те са класирани на базата на шест основни индикатора - „Реализация и връзка с пазара на труда", „Учебен процес", „Научни изследвания", „Престиж", „Соц-иално-битови и административни услуги" и „Учебна среда".

Софийският университет участва в 22 класации и има 21 първи места

Медицинският също е безспорен лидер и има пет от пет челни позиции, в които предлага обучение. Това са професионалните направления „Здравни грижи", „Стоматология", „Медицина" и др. Техническият университет в София пък е водач в 5 от 8 направления, в които предлага обучение. Алма матер поведе и в направление „Икономика", което до миналата година се оглавяваше от Американ-ския университет в Благоевград. СУ е първи в направленията „История и археология", „Математика", „Педагогика", „Право", „Физически науки", „Социални дейности", „Психология" и др.

Най-силните страни на Софийския университет са престиж високо ниво на научна дейност и добра реализация на завършилите, на практика всички направления. Най-слабите му страни са ниското ниво на удовлетвореност от социално-битовите условия и от административното обслужване, което преподавателите смятат за най-маловажно", коментира ръководителят по проекта за рейтинговата система Георги Стойчев.

За поредна година Академията на МВР и Университетът за строителство, архитектура и геодезия делят първото място в направление „Архитектура". Американският университет пък води в специалностите, свързани с „Администрация и управление".

Източник: monitor.bg