Трябва да получите касов бон ако пращате детето на народни танци и на кръжок по лего, ако плащате за коледен календар със снимка на вашия малчуган или за посещение на театър.
Във всички останали случаи остават съмненията, че фирмата доставчик на услугата не декларира приходите си пред данъчната администрация и следователно укрива данъци.
Лесно е да сметнем какви са потенциалните щети на бюджета от извънкласните дейности. Произволна еднодневна екскурзия за първокласници в столицата струва 33 лева. Ако в клас има по 25 ученици, а випускът се състои от 4 паралелки, сумата става 3300 лева. Гостуването на театрална постановка в детска градина със 150 ученици и цена по 5 лева прави 750 лева. Таксата за народни танци от 16 лв. месечно в забавачката при 40 записани деца от всички групи прави месечен приход от 640 лв. Само в столицата всяка година в детските заведения постъпват 8000 малчугани, а в училищата - близо 11 800 първокласници. Умножете дечицата в детските градини по 4 (колкото са групите, а в училищата средно по 8 (някои обучават само в началния, други в основния, а трети - в среден курс), и ще получите общо 126 400 деца, чиито родители плащат за някакво извънкласно занимание всеки месец поне средно по 10 лева. Това прави бизнес за най-малко 1 264 000 лв. месечно. За сравнение оборотът на квартална бакалия трудно минава 15 000 лв. Месечно. В малкия супермаркет обаче минават често инспектори от НАП, а и клиентите си искат касов бон. Докато ако родителят пробва да поиска същото от учителката на своето дете, често чува: “Нямаме такава практика.”
“Интересно ми е дават ли ви документи след всяко плащане? На мен ми дават в читалището квитанции”, споделя майка на ученик във форума bg-mamma. А квитанцията се признава от НАП само ако платената сума е отпечатана върху нея и бележката има поне 2 вида защити от фалшификация.
“При нас в училище се вземат по 30 лева на срок за 1 час седмично англ. език. Квитанции, касови бележки и други документи не се издават”, отговаря друга майка.
“Подайте жалби за неиздаване на касова бележка и ги натопете по данъчен ред! Или поне им намекнете по въпроса”, предлага друг родител. Всъщност това е единственото правилно действие, тъй като по закон глоба заслужава не само търговецът, който не издава касов бон, както и физическото лице, което взема парите (в случая учителката), но и човекът, който не си е поискал бележка от касов апарат.
Оказва се, че в София общинският съвет е приел правила за допълнителните педагогически услуги в детските градини. Според тях касиерите на забавачките събират парите и ги дават на външните фирми. Няма изрично изискване фирмата да издава фактура на детската градина или на плащащите родители. Заради това и не издаваме документ, каза пред “Труд” управител на голяма такава фирма, пожелал анонимност. След това според правилата на СОС външната фирма връща договорен процент от получените такси на детското заведение по банков път, за което получава фактура от директорката. Излиза, че фирмата с курсове по народни танци получава приходи, без да е задължена по общинските правила да ги заприходява законно. Но пък получава официална фактура за разходи - за процента, който връща в детската градина. Така счетоводно може да се окаже, че е непрекъснато на загуба! Естествено, родителите не подозират, че част от таксата се връща в детската градина.
Източник: trud.bg
iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!
Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!
Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!