Преподавателка от Перник получи награда

Преподавателят по български език и литература в ГПЧЕ „Симеон Радев” в Перник София Стойнева спечели наградата в конкурсния раздел за учители „Мисия учител”, част от XXIII-то издание на националния конкурс под надслов „Съединението прави силата”.

Тя получи награда за емоционалното си есе на специална церемония в София, организирана от Обществения съвет на Национален клуб „Родолюбие”.

В творбата си бившата възпитаничка на Езиковата гимназия и настояща учителка в същото училище споделя какво я е предизвикало да направи своя професионален избор. Младата преподавателка, която е и дъщеря на обичания от поколения перничани учител по история Юли Жотев, разказва спомен за своя баща, раздвоен между „миньорската кирка и дневника” заради традиционно ниското заплащане в тази професия и материалния недоимък на семейството. Прозрението, че „да си учител не е професия, а мисия”, която не може да бъде заменена с пари, трасира трудовия път на София Стойнева.

„Работя като човек, който е помилван от съдбата, даден му е шанс да сбъдне една своя мечта… Да избереш професия, в която нямаш шанс за кариера, в която се чувстваш като един съвременен донкихотовец и да се опитваш да поддържаш жив идеала сред „стадото овце” от прагматици. Да общуваш с хора, които тепърва трябва да изберат по кой път да тръгнат и ти да си факторът за техния избор! Да избереш професия, която обществото все повече презира заради криворазбраната обич към своите деца и виновникът винаги е учителят! Да се опитваш да учиш някого на правила в една държава, в която неспазването им е привилегия на богатите и силните на деня, да се стремиш да изглеждаш модерен при положение, че упражняваш една овехтяла професия, това не е ли мисия?”, пита в есето си авторката си, чиято всеотдайност в преподавателската работа сякаш дава отговор на предсмъртните думи на патрона на училището Симеон Радев: „Дадох ли нещо на България?”.

„Госпожо, какви са условията за кандидатстване в специалността „Българска филология”?

-Ти ще ставаш учител?!

-Да. Искам да стана като Вас.

Как да постъпя? Да го откажа ли от намеренията му или да го насърча? Сетих се за оня разговор и за стотинките. Но се и взрях в питащите и търсещи подкрепа очи на момичето. Сетих се за думата „мисия” и обяснението на баща ми: „Да накараш другите да ти повярват, да направиш нещо за тях…”

Като начало дадох на момичето конспекта за кандидатстудентския изпит.”

Източник: perniktoday.net