Намаляват субсидиите за половината от университетите по икономика

Повече от половината от държавните университети, които обучават в професионално направление "икономика" у нас, вероятно ще бъдат орязани от субсидия за него.

Масово свиване на държавното финансиране ще има и при специалностите право и администрация и управление. Това са част от очакваните ефекти от промените в закона за висшето образование (ЗВО), представени от просветното министерство.

Както "Сега" писа, поправките въвеждат нов модел на прием във вузовете, който ще зависи в много по-голяма степен от качеството на обучението, отколкото в момента. За отпускане на прием за държавна поръчка в бъдеще ще се оценяват учебната и научната дейност, реализацията на завършилите, икономическите приоритети на държавата и предложенията на съответния университет. Така университетите, открили в последните години несвойствени за профила си специалности, повечето от които са и с ниски рейтинги, няма да получат за тях държавно финансиране, тъй като не могат да отговорят на изискванията за качество.

Очаква се почти по всички 52 професионални направления у нас държавни пари да не получи поне по 1 висше училище, което досега е вземало субсидия, прогнозираха от МОН. Поне 7-8 от 15-те държавни вуза, обучаващи икономисти, ще останат без държавна поръчка по това направление. В брой студенти това прави около 808 души - толкова студенти по икономика в момента обучават 7-те университета с най-ниска оценка. Според рейтингите на висшите училища в топ 5 на най-добрите заведения, предлагащи икономическо образование, са Софийският университет, УНСС, Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков", варненският икономически университет и русенският "Ангел Кънчев".

Свиване на държавното финансиране се очаква още и при вузовете, предлагащи обучение по право и администрация и управление, при които има свръхпроизводство на кадри. Едва по 6-7 направления, сред които математиката, нито един вуз няма да бъде орязан от субсидия.

Критериите за това кои ще бъдат "губещите" учебни заведения ще се разпишат в акт на МС, който ще стане факт едва след приемане на поправките в ЗВО. Вузовете, които не получат държавна поръчка по дадено направление, ще могат да предлагат по него платено обучение без предишното ограничение от 5% от отпуснатия им капацитет. "Ако не бяхме дали тази възможност, щяхме да подходим привилегировано към частните университети, а ние не искахме това", коментира главният секретар на МОН Красимир Вълчев. Той посочи, че нито едно професионално направление няма да остане без пари за прием в държавна поръчка, просто средствата вече ще се разпределят към тези университети, които предлагат най-високо качество на образование в съответното направление. По думите му свръхпредлагане ще има и занапред, но то няма да е толкова голямо и неравномерно като сега. "По-добре да има свръхпредлагане на инженери, отколкото недостиг на такива", коментира Вълчев.

Според предлаганите промени МС ще определя професионални направления и защитени специалности, в които приемът ще бъде финансиран приоритетно. Защитени например могат да бъдат филологиите по екзотични езици - арабски, източно-азиатски и др., а приоритетни направления - тези, обучаващи инженери, коментира зам.-образователният министър проф. Николай Денков. Сред липсващите кадри на пазара на труда у нас са още педагозите, IT специалистите, медиците. Пак МС ще трябва да направи методология, която да отсее въпросните важни специалности. Прогнозите на бизнеса и социалното министерство за нуждите на пазара за труда се различават драстично, затова методиките за тях трябва да се уеднаквят, призова още зам.-министърът.

НАУКА

"МОН работи по методика за оценяване на научната продукция на вузовете и научните организации", съобщи още проф. Денков. По думите му тя ще разпише конкретните критерии, по които държавните университети - 37 на брой - ще получават пари според научните си резултати. Според приетата през февруари т.г. стратегия за висшето образование вузовете трябва да се разделят на образователни и изследователски. "10 от тях са силни в научната дейност, 15-20 са видими, останалите вероятно ще останат образователни, т.е без финансиране за наука", коментира зам.-министър Денков.

Източник: segabg.com