Живите потомци на Левски са 26 на брой

Ето историята на рода на Васил Левски. Васил Левски е наследник на старите карловски родове Караиванови по майчина и Кунчеви по бащина линия.

Кунчевите са от с. Кочмаларе, Пловдивско, днес Отец Паисиево. В рода има няколко комити и бунтовници, но има и преписвач на "История славянобългарска", който се казвал Тудур (Тодор).

По онова време много от хората, преписвали Паисиевата история, добавят на белите полета преписки за своя живот, както и родови хроники.

От една такава преписка разбираме, че "... сичкото бе за убиения Сабри бей от Филибе,
дето гу уби наш Кунчу,
па забегна във
Войнягово, та се кри"
Този Кунчо е дядото на Васил Левски.

В друга преписка, намерена в Троянския манастир и обнародвана от Димитър Коцев-Бурски, един от най-сериозните биографи на Апостола, пишело, че жената на Кунчо се казвала Виша и от нея той имал 8 деца - Видул, Виша, Елка, Куна, Руси, Тодор, Иван (бащата на Левски) и Драгой. От втората си жена Яна Искрьова от с. Войнягово той имал само един син - Въльо.

Най-големият син на Кунчо е прочутият Видул войвода. Той станал хайдутин след нападението на Кочмаларе от кърджалии. Според преданията Видул избил толкова много от тях, че след като били погребани в местността Сокакът, се образувало цяло гробище.
Кунчо бил бояджия на гайтани, но и търгувал с вълна, овни и друг добитък. Умира през 1830 г., след като по пътя между Карлово и Войнягово близо до река Мурла е нападнат от турци и тежко ранен.

Иван Кунчев наследява бащиния занаят и станал един от най-добрите майстори на гайтани в Карлово. "Бащата на Левски - пише Н. Славчев във в. "Литературен глас" (10 ноември 1937 г.) - е бил един от редките за времето си мъже: високосправедлив, пожертвувателен, крайно състрадателен и отзивчив към човешките нещастия. Имал ръст среден, бил рус, физически здрав и сърцат."

Бащата на Левски бил
и много просветен
за времето си занаятчия

В книгата си "Родови хроники" Никола Ферманджиев пише, че името му като спомоществовател се среща в издадената през 1937 "Христоития" на Райно Попович и преведената от Христо П. Василев и издадена през 1844 г. "Александрия" ("Историята на великий Александра Македонца, която описва неговото рождение, живот, юначество и смърт").

През същата 1844 г. Иван Кунчев е изигран от брат си Въльо, с когото са съдружници, и е разорен напълно. Получава сърдечен удар и постепенно ослепява. Умира през 1851 г. вече напълно загубил зрението си. Във филма "Дякон Левски" на Максим Генчев обаче Иван Кунчев е застрелян от турци.

Дядо на Апостола по майчина линия е Иван Тахчиев, известен с прякора си Кара Иван, майстор на чешми и калдъръми. Той полага основите на рода Караиванови. Имал 8 деца - четирима синове: Генчо, Васил, Атанас и Пейо, и четири дъщери: Гана, Гина, Дона и Мария.

Гина е майката на Левски. Тя се омъжва едва 14-15-годишна за съгражданина си Иван Кунчев, който вече е 26-годишен. Раждат им се пет деца: Яна, Васил, Христо, Петър и Марийка.

Според няколко писмени източници Гина Кунчева е много смела жена. "Запазени са спомени - пише Никола Ферманджиев - как веднъж, още млада булка, тя чакала пред фурната да й се изпече хлябът. Улицата била пуста. Покрай нея минал млад турчин. Той посегнал с ръка и докоснал бузата на Гина. Без да се двоуми, смелата българка замахнала с юмрук и ударила нахалника по лицето. И още там, пред нея, турчинът изплюл два избити зъба и побягнал засрамено. Не посмял да се оплаче в конака, за да не му се подиграват..."

Васил е на 14 години, когато умира баща му Иван. Запомнил е баща си като унизен, болен и ослепяващ човек. Физически синът явно прилича на него, но характер и поведение, хладнокръвие, смелост и воля наследява от майка си Гина.

Христо, третото дете на Гина и Иван Кунчеви, е роден през 1840 г., бил с черни очи и коса. Майка му го праща да учи басмаджилък в Сопот, но буйният младеж не се задържа там и година и отива да работи в хана на вуйчо си Генчо Караиванов в Карлово.

Един ден едва не
пребива един турчин,
отказва да плати пиенето си Бяга в Пловдив, където започва да шие панталони.

През 1867 г. заминава за Цариград, където се среща с Христо Иванов-Големия и двамата отиват в Букурещ, а оттам в Белград, където Левски организира Втората българска легия. Неговият брат Христо обаче не е приет в легията поради здравословни проблеми и става абаджия при един сърбин.

Легията е разтурена през 1968 г. и Христо Кунчев заминава за Румъния, където "водил нерадостния живот на хъшовете". Умира през 1870 г. едва 30-годишен. В своя бележник Васил Левски записва: "В Букурещ - 1870 - почина брат ми Христю на 9-ий април чяса по 11 1/2 по европейски през денът..."

Третият брат Петър е 7-годишен, когато умира бащата. И той расте буен и непокорен, постоянно се кара с турците в Карлово. През 1874 г. Петър отива в Цариград, където руски вицеконсул е Найден Геров. Геров издава руски паспорт на младежа и той заминава за Румъния.

Най-напред живее в Галац в хотела на бай Стефан Търновчанина. Пише писмо до Тодор Пеев, съратник на Левски и Ботев, и му съобщава, че "откъм пари съм изгубен". Мести се в Олтеница и оттам също пише до Пеев да му "изнамери господар само за единия хляб", защото, за да се храни, бил заложил дори дрехите си.

След смъртта на Апостола по-малкият брат започва
да се подписва
Петър Иванов Левски

През 1876 г. участва в четата на Христо Ботев. След разбиването й попада в групата на Никола Войновски. С дни гладни и съсипани от умора скитат из Врачанския балкан.

Петър и Костадин Димитров от Сливен успяват да стигнат до София, където намират подслон в къщата на баба Стоянка Цокова. Цели три месеца и половина жената им готви и пере, храна им носят и други родолюбиви българи. Снабдяват ги и с паспорти и двамата заминават за Цариград.

Въпреки всичко преживяно Петър Левски се включва в българското опълчение. В епичните боеве на връх Шипка е тежко ранен. След продължително лечение в Търново и Харков се връща в Карлово. Останал без никакво препитание и средства, пише две трогателни писма до Найден Геров с молба да му бъде намерена някаква работа.

Не се знае дали с помощта на Геров, но е назначен за старши стражар. През 1881 г. умира от туберколоза само на 37 години.
Мария, най-малкото дете в семейството, заболява още четиригодишна от едра шарка и умира през 1851 г. малко след смъртта на баща им Иван.

Майката Гина Кунчева надживява три от петте си деца - Васил, Христо и Марийка. Тя склапя очи в началото на 1878 г. и е погребана в двора на карловската черква "Св. Никола". Постепенно гробът и е забравен и с течение на времето - заличен.

През 1935 г. на майката на Левски вдигат паметник с ограда, но не могат да намерят костите й. След години при изкопаване на канал намират останките на Гина Кунчева, както и една монета, която тя постоянно носи завързана в черна кърпа. Костите й са събрани в обикновена щайга и по-късно погребани в приготвения до паметника гроб.

Единствена Яна от децата
на Гина и Иван Кунчеви
създава семейство

През 1850 г., когато е 15-годишна, се жени за Андрей Начев от Карлово, средно заможен търговец. "Съпругът й бил добър човек и когато Иван Кунчев починал, той помагал на изпадналото в затруднено положение семейство", пише Никола Ферманджиев.

Андрей Начев бил против младият Васил да стане калугер, както настоява вуйчото на младежа. И когато след години той не изпълнява обещанието да прати племенника си да учи в Русия, Андрей Начев вади тескере на шурея си, дава му 5 лири за из път и му помага да избяха с коня на вуйчо си.

На Яна и Андрей Начев се раждат 9 деца: Начо, Тота, Гина, Мария, София, Елена, Христо, Иван, Елка. От тях Тота, Христо, Иван и Елка умират рано. А само Гина, София и Елена оставят наследство.

Днес Апостола има 26 живи непреки потомци. Най-възрастна от тях е Маргит Богданова, която е правнучка на Яна, сестрата на Левски. Тя е майка на Христина Богданова, която тези дни нашумя с острата си позиция срещу филма "Дякон Левски". От другите 25 наследници 8 са праправнуци, 12 са прапрапра и 5 - прапрапраправнуци.

"Всички ние сме
съвсем обикновени хора
- разказа Христина Богданова. - Живеем в София, Пловдив, някои са в чужбина. Всичко, което е достигнало до нас през поколенията като записки, документи, снимки, кичур коса - всичко сме дарили в къщата музей "Васил Левски" в Карлово."

Последното дарение засега е оригинална снимка на Левски със собственоръчно написано посвещение на Андрей Начев, съпруг на Яна и негов близък съратник. "Предоставихме още писмото на Яна, с което дарява косите на Левски на тогавашния министър на просвещението, подготвено със съдействието на дядо Стефан Красев, съпруг на дъщеря й Елена", каза още Христина Богданова.

Поне веднъж годишно наследниците на Левски правят родова среща. През последните 6 години Христина Богданова ходи на срещи с ученици и граждани в София, Ловеч, Троян, Карлово, Козлодуй. На някои от тези срещи присъстват и други родственици.

Миналата година са поканени от кмета на Столична община Йорданка Фандъкова да произнесат слово по повод 141 години от гибелта на Апостола. Текста написва Христина, нейна братовчeдка го прочита пред паметника по време на официалната церемония.

Източник: 24chasa.bg