iPernik.com Новини от Перник за хората и събитията


Всяка година алкохолизмът “убива” над 2000 семейства у нас

Всяка година алкохолизмът “убива” над 2000 семейства у нас 01_1453019236

Много бяха софрите през изминалите празници, като българинът така разбира тържеството - яко хапване и пийване. За здраве и берекет.

Но поне един от сътрапезниците ви - все едно дали на служебното парти, сред роднините или в приятелския кръг - не пие заради тържеството.

Нито от щастие, нито от мъка, нито от тежък живот, нито заради проблеми, нито заради липсата им.

Той пие от сутринта, защото не може да не пие. Защото

организмът му е увреден

вече от страшната

болест алкохолизъм

и ако не получи дозата си, не може да функционира нормално.

Може да е в стадий, когато все още изглежда, че само е попрекалил с почерпката, но може и да е на етапа на заболяването, в който периодът му на трезвост в денонощието не е по-дълъг от 2-3 часа. Нищо, че ви се струва невъзможно човекът срещу вас да не е спирал нито за ден пиенето през последните 10-20 г. Изглежда като „нормалните” хора, но не му е дадено да пие като тях. Когато започне, не е в състояние да спре. Въпреки че отдавна пие сам и тайно, той самият невинаги си дава сметка, че назад в миналото е преминал границата, отвъд която не може да контролира употребата.

Не че не иска. Просто не може.

Скоро той няма да е в състояние да ходи на работа и ще я загуби. Семейството му няма да издържи на зачестяващите и продължителни запои и ще го изгони. Приятелите му ще се отдръпнат рязко от него. Поради липса на средства

той ще се налива

със спирт от аптеката,

защото е най-евтин

Родителите, отвратени от падението на собственото си чадо, може и да го приемат в бащиния дом, но не за дълго. Защото всяка следваща чаша приближава алкохолика към леталния изход.

Почти 90 % от хората употребяват алкохол, а между 4 и 7% от тях се пристрастяват към него, т.е. стават алкохолици.

В България алкохолно зависимите са 5% от населението, а злоупотребяващите достигат 40%. По данни на Националния фокусен център за наркотици и наркомании от 2007 година около 1 000 000 лица имат проблеми с употребата на алкохол, в т. ч. около 200 000 са със симптоми на алкохолна зависимост. (В САЩ болните от алкохолизъм са над 15 милиона.) Над 600 000 са половинките (предимно жени - около 500 000), които живеят (със или без формален брак) с хора, които имат проблеми с алкохола.

Злоупотребата с него

като причина за смърт

е на трето място

след сърдечносъдовите заболявания и злокачествените образувания.

Алкохолът е в основата на повече от 50% от фаталните ПТП и е причина за над 60% от тежките престъпления (убийства, побои, изнасилвания). 41% от битовите травми и трудовите злополуки са следствие от прекомерна употреба.

Всяка година над 2000 семейства у нас престават да съществуват поради системно пиянство.

Лекарство против алкохолизъм не е открито. Както и причините, поради които при еднакво изпито количество и честота на употреба, едни хора стават алкохолици, а други - не.

Но в този свят

има над 2 милиона

трезви алкохолици,

които чакат само позвъняване, за да се появят в най-тежкия момент при отчаяния, за да му кажат: „И аз като теб умирах десетки пъти. Но сега съм трезв и живея нормално.

Щом аз можах, значи и ти ще се справиш.”

„Какъв е основният принос на Америка към световната култура? Много хора ще отвърнат: джазът. Аз съм страстен любител на джаза, но ще отвърна другояче: движението “Анонимни алкохолици.” Това заявява Кърт Вонегът в книгата си “Съдби по-лоши от смъртта”. „Смятам, че най-великото събитие на XX век се е състояло в Акрън, щата Охайо, на 10 юни 1935 г., когато Бил У. и д-р Боб организират първото събиране на анонимните алкохолици” – пише д-р Морган Скот Пек в „Изкуството да бъдеш бог”.

Движението “ Анонимни алкохолици” води началото си от 1935 г., когато в американския град Акрън се срещат борсовият посредник от Уолстрийт Бил У. и местният лекар д-р Боб С. Двамата са “безнадеждни” алкохолици. Установяват, че разговаряйки за алкохолизма си, те си помагат един на друг да останат трезви.

Малко по-късно с помощта на д-р Уилям Силкуорт, който работи с алкохолици, те формулират, че алкохолизмът засяга психиката, емоциите и тялото. Въпреки че е лекар, д-р Боб не е бил наясно, че алкохолизмът е заболяване. Искрата на “Анонимни алкохолици” е запалена. Двамата започват да работят с алкохолици в болницата в Акрън.

В началото на 1939 г. е публикувана базовата книга “Анонимни алкохолици”. Нейното заглавие дава името и на цялото движение. В нея е формулирана и програмата от 12 стъпки, която е духовна, но не религиозна.

Днес групи има в повече от 100 държави, включително и в ислямски като Турция, Иран, Египет, Кувейт, Индонезия, а също и в страни като Монголия, Зимбабве, Гана, Уганда и Френска Полинезия.

Българското АА се ражда на 5 декември 1989 г. В клиниката на 4-ти километър в София се провежда първата сбирка на “Анонимни алкохолици”. Днес сбирки на АА се правят в 21 групи в 13 града. Вече има групи в някои от затворите и психиатриите в страната.

Анонимни алкохолици е общност от мъже и жени, които споделят опит и надежда, за да разрешат общия си проблем с неконтролираната употреба на спиртни напитки и да помогнат на други да се възстановят от алкохолизма.

Единственото

изискване за членство

е желанието да се

спре пиенето

Няма такси или вноски за АА. Не е свързано с каквато и да е секта, религия, политика, организация или институция; не желае да се включва в обществени спорове; не подкрепя и не се противопоставя на каузи.

“Главната ни цел е да останем трезви и да помогнем на други алкохолици да достигнат до трезвост.”- уточняват от организацията.

През 1951 г. Американската асоциация по здравеопазване връчва наградата “Ласкер” на АA” като признание за уникалния и успешен подход на лечение на този вечен проблем, алкохолизма. С приемането на алкохолизма като заболяване се изтрива позорният социален белег, свързан с това състояние…”

Сбирките на АА са по час и половина. Има петминутен регламент за изказване. Хората се представят с малките си имена или с псевдоним. Изказва се само, който желае. Той споделя своя опит, сила и надежда в процеса на възстановяване. Обикновено си спомня откъде е тръгнал, за крайния стадий на болестта си, как е дошъл на първата си сбирка и как се справя с проблемите си днес на трезво.

12-стъпковата програма, по която работят анонимните алкохолици, се базира на основни духовни принципи, познати от древността и употребявани в много различни учения и практики - честност към себе си и другите, алтруизъм, благодарност за всичко, което ни е дадено, смирение, овладяване на гнева, доброжелателност, толерантност, приемане, грижа за ближния, идентифициране на чувствата и трансформирането им от отрицателни в положителни, безкористност, потискане на егото...

Ефективността на програмата според лекарите се дължи на факта, че са събрани хора, които имат един проблем. Новодошлите се идентифицират с вече трезвия алкохолик и се вдъхновяват да опитат и те да станат като него - да се отърват от теглото си. Само човек със същия проблем, може да разбере събрата си 100 процента, защото е изпитал същото на гърба си. И другото важно е - безкористната взаимна подкрепа. Всеки

по-стар член отделя много

от личното си време,

за да работи с новодошлия,

тъй както с него е работено, когато той е дошъл в АА. Алкохоликът за първи път се чувства приет, а не отхвърлен. Разбран, а не осъден, обичан, а не мразен. Воден, а не напътстван. Според основателите на АА - Бил У. и д-р Боб, разговорите на един алкохолик с друг алкохолик са най-важни при възстановяването и на двете страни.

Алкохолът е в основата на над 50% от тежките пътни произшествия, сочи статистиката.

Източник: 24chasa.bg

iPernik отваря врати за всеки, който има да каже нещо!

Лична публикация - ще бъдете публикувани най-горе на първа страница на сайта!

Необходимо е единствено да Влезете с Фейсбук или да се регистрирате!

Вход с фейсбук профил:

[email protected] за споделяне на сигнали, запитвания, реклама, коментари, мнения, новини.