Все повече хора отиват да живеят на село

"Селските" риалита са хит в ефира - "Фермер търси жена", "Мис Пепеляшка" и "Фермата" разкриха как известни и не толкова известни люде замениха удобния си градски живот, а някои и луксозното си битие на видни столични персони, за да изпробват тяло и дух в единение с природата. За доста от познатите лица селският живот отдавна е начин да съхранят себе си. Други пък с удоволствие биха ги последвали, но все още не се решават.

"В селската къща и в селския двор винаги има какво да се прави. Не се връщам в София - най-много да дойда веднъж в годината по битов въпрос и веднага се връщам. Няма какво да правя в столицата. Живеем трудно, но красиво. А по-добре трудно, но красиво, отколкото трудно, но грозно", казва поетът Борис Христов, доброволният отшелник в Лещен вече близо 20 години. Колоритното село вдъхновява маестрото дори да свири на саксофон, докато съпругата му се отдава на страстите си на художник.

Същата волна птичка е и актьорът Юрий Ангелов, който преди 25 години напусна Народния театър и се засели в странджанското село Фазаново. Направи го, за да спаси здравето и живота си. И успя. Защото там любимият ученик на Апостол Карамитев усеща енергията, която тогава, в Христовата му възраст, навръх славата му на звезда от Народния, сякаш се била стопила. Юрий отглежда животни и живее в собствен рай. И прилага на практика завета на Омар Хаям: "По-добре е да си гладен, но да не ядеш каквото и да е. По-добре е да си сам, но да не си с когото и да е." Чувството за простор, за свобода сега актьорът дължи изцяло на тази странна планина. Но неотдавна сподели с тъга: "Селото, в което си бях направил оазис на моето спасение, почти се затри в България. За съжаление, във

Фазаново е тъжна картинка

Вече няма нито кози, нито овце. Има само казан за ракия, а местните пребивават в алкохолни изпарения. Повечето време живея в Бургас, а там става все по-хубаво. Но скоро във Фазаново видях истински феномен - кучка, която беше родила, кърмеше две яренца, защото майка им - козичката, нямаше мляко. Бях потресен от гледката и извиках телевизията, за да видят истинското положение на българското животновъдство. Липсата на животни доста ме потиска. Преди цяла Странджа беше естествен резерват за животни, имаше хиляди, а сега не е така."

"С радост бих живяла на чист въздух и сред животните", готова е да опита Никол Станкулова. Хубавицата от Времето по Нова, която има и рубрика в "Събуди се", е известна с грижите за домашните любимци. Ирина Тенчева, половинката на продуцента Иван Христов, е направила вече крачка към природата. "Напуснах центъра на София, където съм израснала, за да отгледам децата си в къща извън града. Въздухът, близостта на планината, зеленината в дворчето ни, свободата да прекарваш по-голямата част от времето на открито, възможността да се заровиш в градината, когато пожелаеш - всичко това си струва сравнителната отдалеченост от градската среда. Независимо, че кварталите в подножието на Витоша се приемат за особено престижни, реалността в тях ни доближава много повече до селския фермерски живот, отколкото до този в стил "Ориндж каунти". Около нас се чуват и петли, и кокошки, и кучета, а вечер нерядко сме засичали възрастни пастири да прибират кравите си от паша. Като добавим някоя ромска каруца за колорит - ето ти фермерска атмосфера", споделя тв водещата.

Колежката й в занаята, Деляна Маринова-Джуджи, е категорична: "Аз съм живяла с 24-членно ромско семейство, затова животът на село не може да ме притесни въобще." Известна с готовността си да скача в неизвестното - като участието в "Като две капки вода"- тя не крие, че

има фобия от пернати животни

Затова всеки пряк сблъсък с кокошки е възможно да я притесни. Във всички други задължения и приключения обаче обещава да се впусне без капка страх.

"И аз го мога", казва за живота на село ексадреналинката Жана Брейчева. "С удоволствие бих отишла да живея там, да произвеждам сама храната си и да съм сигурна в чистия й произход", споделя чаровната дама. И друг път тя е признавала, че има градина, за която обича да се грижи и която редовно прекопава.

Любимото място на Део е селцето Горна студена, където живеела баба му. Имат 4 декара двор и къща, кози, пуйки, въобще цяло стопанство. "Навремето баба е била най-младата депутатка и после се е върнала на село. По тази логика ще направя същото и аз, без да съм депутат", шегува се вечно усмихнатият водещ.

Художници замениха четките с ферма

Атила и Сидер Седефчеви по професия са художници като прочутия си баща Филип Седефчев, автор на емблемата на Международния пернишки карнавал. Сидер разказва, че с брат му Атила винаги са имали интерес към животните. И двамата им дядовци са били овчари. Баща им пък от малки ги заразил с преклонение към природата и животинския свят.
Перничаните събудиха за нов живот родното село на революционера Яне Сандански - Влахи. Братята акостират в подножието на връх Вихрен преди 16 години. Преди това създават ферма за каракачански кучета в пернишкото село Дивотино. Благодарение на тях, породата вече е известна и отвъд океана. Атила казва, че е хит сред фермерите в Северна Америка и е все по-търсена за пазачи на стада. Първото каракачанско куче е кацнало в САЩ преди 10 години, а тамошните фермери създали местна организация, която се занимава със селекция на нашето куче.

Влахи в началото на миналия век е наброявало близо 5000. Разпръснато в полите на Пирин планина, то е част от природния парк. В землището му се намира защитената местност "Орлите" и множество вековни дървета. Селото е на 9-10 км от Кресна на 600 метра надморска височина, но най-високата точка в землището е на 2000 метра. До нега се стига с джип или катър по черен път, дълбоко набразден от дъждовете.

Сидер и съпругата му, която е биолог, се заселват във Влахи през 2003-та. Три години по-рано започват ремонт на къщата, която превръщат в база за два екопроекта. Единият е за опазване на старите каракачански породи, а другият - за издирване и съхраняване на едрите хищници. Двамата възпитават синовете си в любов към природата, а на Сидер почти не остава време да хване четката и да рисува, въпреки че Пирин е толкова красива. Фермерите са построили и 3 кошари на 2000 метра надморска височина за развъждане на каракачански породи животни. Там отглеждат стадо от 500 чистокръвни овце, 50 каракачански кучета, 230 калоферски кози - също древна и изчезваща порода, аналог на каракачанската овца. 20 каракачански коня пасат високо в планината. Сидер гледа два вълка и две мечки в нещо като зоопарк. Във ферма "Семпервива" работят около 20 души от кресненските села. Братята с удоволствие разказват, че каракачанската овца не е като другите и вълната й е такава, че когато от нея се изработи дреха, тя не пропуска дъжд.

Във фермата на Сидер правят сирене от тяхното мляко, което е по-гъсто и по-маслено. За него братята използват само естествени продукти, по стара технология - морска сол и сирище вместо мая. Нищо купено или масово, нито изкуствени съставки. Продукцията се появява на изложения на международната организация "Слоу фууд". Там много ценят двамата братя, защото са успели да запазят автентичността на прочутата каракачанска порода, каквато е била някога. Идеята на Сидер и Атила е всичките им животни да се гледат високо в планината. Така някогашният ген се развива в подходяща среда и се изявяват най-добрите качества на продуктите.

Жената на Сидер е организирала в селото образователен център за животни, през лятото идват училищни групи. Иначе Влахи има само няколко жители, които са на преклонна възраст, а целогодишно живеят общо трима, освен Сидер.
През лятото се мяркат виладжии. "Не ни липсва градът. Само дето почти не остава време за рисуване", признават Сидер и Атила.

Руският рицар от Подвис

Олег и Татяна Карпенко живеят от пет години в сунгуларското село Подвис. Прекосили са целия свят, за да изберат за свой пристан България. Олег е невероятно талантлив художник, а съпругата му е архитект. Негови творби са излагани в галерии в Москва, Амстердам, Хюстън, Мюнхен и Барселона, САЩ. През 1999 година в Париж има негова самостоятелна изложба. Платната му присъстват Екатеринбургския музей на изобразителното изкуство и частната колекция на покойния Всерусийски патриарх Алексей II.

Олег е роден в Екатеринбург. По образование е архитект-дизайнер, а по призвание - един от големите творци на нашето време, смятат специалистите. Той рисува всеки ден. Става, облича си прилични дрехи, слага шпори и влиза в своето ателие. "Аз съм рицар и затова съм с шпори сред моите картини. От тях имам рани, но как бих могъл да стоя по пантофи сред тези платна", казва Олег. По стените и по пода на ателието са подредени малки и огромни картини, от които гледа светът на митовете и легендите. Платната са изпълнени с цветни, силни, красиви същества, които летят, бягат, воюват, обичат се. Излъчват топла красота и изящност. Коне, кучета и ловни соколи оживяват под вълшебната четка на художника. Олег се изкушава от различни техники и стилове. Има и картини, които са направени по сложната техника офорт - рисунък с киселина върху медни плочи.

Около този изключително даровит мъж непрекъснато е Татяна. Грижи се за него, за дома им и за всичко земно и тленно, а рицарят с четката и шпорите боготвори своята дама. Двамата са категорични - човек не може с абсолютна точност да каже защо избира дом, картина или партньор. Има антени, с които долавя сигнала - и го прави. А иначе двамата казват, че тук въздухът е чист, слънцето се изкачва високо в небето, светлината е особена и всичко това вдъхновява Олег за нови творби.

Чуждоземците са омаяни

Маргарет Макоуслън от Шотландия идва у нас преди 5 години, за да сбъдне своя мечта - да намери място за шарена общност от артисти от цял свят, като им даде подслон и уединение. Това се случва в Иванча, община Полски Тръмбеш. "Преди да се преместя в България за постоянно, посетих вехта комунистическа сграда на юг от Търново - всички я наричат НЛО. (Паметникът на Бузлуджа.) Купих сегашната си къща в Иванча и в нея намерих стара снимка на хора от същото място.

Изглеждаше като добър знак. След това пък местни ми разказаха истории за хора, които са виждали НЛО в селото. Това беше поводът да нарека проекта UFO Studios. След като се преместих, приятел, артист от Шотландия, дойде и ми помага за 3 месеца. Преди това живеех в Мароко, но така и не се сплотих културно с хората там и се завърнах в Шотландия. Там един познат сподели, че си е купил къща в България и започнах да проучвам в интернет. Оттогава досега са идвали 86 доброволци от 23 страни - художници, писатели, музиканти, кинаджии", разказва Маргарет пред ideasfactory.bg. Шотландката вече говори малко български. Постепенно и други нейния приятели от целия свят купуват къщи в селото.

"Голяма част от младите българи, които познавам, биха искали да живеят на село. Двама от тях, на около 30, се преместиха тук, но липсата на работа е голям проблем. Друга двойка българи, към 50, обновяват съседната къща. В Иванча всъщност има няколко млади семейства и съвсем малко деца. Някои от родителите работят в близкия град, а млад баща има стадо крави и продава мляко на големите компании.

Проектът ми привлича хора в селото най-много за по няколко месеца. Ако синът ми задвижи успешно музикалния си проект, ще може да осигури доход за себе си и работно място и възможност за обучение на още един или двама. Младите, които наистина се интересуват от проекта, трябва да се занимават и с други неща, за да оцеляват. Нещата ще се развиват с времето, но с бавна крачка. Ако имахме пари, селото ще се съживи много бързо", продължава историята си Маргарет.

Мисис Макоуслън е оптимист. Подобна арт резиденцията има в село Горна Липница. Всяка година селото се пълни с артисти от цял свят, но това оживление има и дългосрочен ефект върху живота на местните.

Източник: standartnews.com