Великите дизайнери са били доста странни

Понякога приемаме Коко Шанел, Джорджо Армани и Джани Версаче по-скоро като марки, отколкото като имена на действителни личности, но те остават в историята не само с изключителните си дизайнерски постижения, но и с човешките си странности.

Коко Шанел била нетърпима

Ако един музикант не беше казал на Шанел, че изглежда ужасно на сцената, едва ли жените щяха да носят прочутите й костюми, да обличат култовата малка черна рокля и да мечтаят за уникалния парфюм номер 5. Младата Габриел, както е името на Коко Шанел, имала само две идеи за бъдещето си - да стане певица или кабаретна танцьорка. Това тя планирано още в сиропиталището, в което е израснала. Майка й починала твърде рано, а бащата не можел да се грижи за нея и я оставил на монахините в Обазин. Какъв ли характер се изисква да се превърнеш в законодател в модата без образование и родителско възпитание? Явно трябва да си изключителенЕ или непоносим. Шанел никога не пропускала случай да изкритикува съвременниците си. За Кристиан Диор казвала, че облича манекенките си като кресла, а за Баленсиага, че харесва стила му, но се съмнява, че може да се оправя с ножицата. За парфюмите пък била още по-досадна - присмивала се на жени, които си избират аромати на цветя: "Една дама не трябва да наподобява на нищо, съществуващо в природата, освен на едно по-добро себе си". В интервю от 1954-а пред "Вог" дизайнерката изкоментирала всичките си колеги в едно изречение: "Те просто ме копират".

Диор се допитва до гадателка преди ревю

Кристиан Диор бил ужасно суеверен. Винаги преди ревю посещавал гадателка, която да му каже кой е най-добрият ден за представяне на актуалната му колекция. По време на нацистката окупация на Париж сред публиката е имало и много метреси на висши офицери от Вермахта. Дамите винаги са разбирали от качество и са го имали. Междувременно сестрата на Кристина Диор е била във френската съпротива.

Пако Рабан се изповядва в София

През 1996-а, много неприятно време за България, големият френски дизайнер Пако Рабан е забелязан по софийските улици. Той пристига, за да се поклони на гроба на Учителя си - Петър Дънов.

Разбира се, среща се и с медиите - усмихнат, позитивен, изпълнен с особена енергия. "Голяма част от идеите ми са свързани с него", споделя той тогава. И иска да остане сам край последното жилище на Дънов в градинката на Бялото братство в Лозенец - за да се изповяда пред Учителя.

Карл Лагерфелд държи 300 000 книги под земята

Карл Лагерфелд не харесва знаменитости, защото ги намира за прекалено изкуствени. За "нормалните" хора пък няма време: "Денят е толкова къс. Не ми е интересно да си търся непознати приятели", казва главният дизайнер на модна къща "Шанел".

Въпреки четирите си Айфона, той е в пълна социална неактивност. Никога не пие топли напитки, спи с дълга бяла риза и би се оженил само за котката си. Ако се чудите какво толкова прави, ще ви кажем - човекът просто чете. В дома му има около 300 000 книги - предимно за изкуство, но и немалко художествена литература. Да побереш толкова заглавия в жилището си може да е отвъд разбиранията ни за пространство, но не подценявайте маниите на един библиофил. Лагерфелд е способен да направи всичко за колекцията си - включително да изрови няколко етажа под тенис корта си, за да съхрани томовете Най-голямата лудост обаче била, когато един ден решил да направи парфюм с аромат на хартия, който се казва "Страст за книги". Какво ли следва? Вероятно моделите на Шанел ще почнат да излизат с Пруст и Джойс в ръка на подиума. Коментарът на дизайнера е трогателен: "Луд съм за книги. Наистина, говоря за медицинска лудост, от която никога няма да се излекувам. Те са трагедията на моя живот. Искам да науча всичко, да разбера всичко, да прочета всичко. Но уви, не съм интелектуалец. Вместо това съм един от най-повърхностните хора на света".

Армани мечтае за кинокариера

Джорджо Армани не е построил Милано, но му е дал нещо дори по-важно - славата на модна столица. Градът е известен с текстилната си индустрия от столетия, но едва след Армани се превръща в свято място за дизайнерите. Версаче, Долче и Габана, Прада и Москино - всички те ще дойдат след него Но ако сега някой му даде възможност да си избере професия, Джорджо със сигурност не би избрал модата. По-скоро би станал режисьор. Той нарича себе си неосъществен актьор, постановчик, продуцент и дори оператор. Всъщност големите дизайнери винаги са свързани по някакъв начин с киното. Актьорите се явяват на червения килим, облечени гордо в произведенията им, а дизайнерите печелят най-добрата възможна реклама. Армани, например, става световноизвестен, след като облича Ричард Гиър в "Американско жиголо" и Робърт де Ниро в "Недосегаемите". А вече холивудските имена, издокараниот него, не могат да бъдат изброени.

През 2006-а той стана първият, който изгони манекенка заради прекалено ниска телесна маса. Джорджо е един от най-изявените противници на анорексията и прави всичко възможно това да се знае.

Прада не може да рисува

Ако Дяволът носи Прада, значи плаща много добре. Богатството на една от най-елитните дизайнерки в света възлиза на 2,4 милиарда долара, според изчисление на "Форбс". Миуча е завършила университет в Милано. Но не в онази специалност, която подозирате - тя никога не е могла да рисува. Доцент доктор е по политически науки. На младини се е появила и като мим в операта. Открай време Прада е отявлена феминистка, която предпочита науката пред всичко останало. Но дали защото прадядо й, Марио Прада, вече бил поставил основите в индустрията или защото прекалено много обичала да изненадва хората, решила да поеме семейния бизнес. Сега Миуча гледа малко по-различно на нещата. "Осъзнах, че много интелигентни хора намират тази област за изкуство и вече вярвам, че е така".

Затова в творенията й могат да се открият елементи от архитектурата, изобразителното изкуство и дори киното. Младата бунтарка все още живее у нея - разбива клиширани концепции за естетика, провокира аристократизма и призовава за творчество.

Марджела не се показва

Никой няма идея как изглежда Мартин Марджела. Белгийският дизайнер никога не е давал интервю и държи в абсолютна тайна всичко около образа си. Алисън Черник е направил документален филм за него, а заглавието му е "Художникът го няма в момента". Но дори и най-неизкушените забелязват моделите, които не приличат на никои други. Лицата на манекенките му пък са бядисани в черно или са покрити с маски - дошли сте да гледате дрехи, а не красавици, нали? Може би трябва да се извиним на Марджела, че го поставяме в тази класация - реално той е най-нормалният от всички. И най-скромният.

Източник: standartnews.com