Вече дават благословия и по интернет

По правилата на православието като видиш свещеник на улицата, пресичаш платното и отиваш на другия тротоар, за да поискаш благословение и да целунеш десницата му с поклон, като в съвременния свят това може да се случи и виртуално.

Така през Фейсбук благословение дава на своите приятели свещеникът Петър Василев от столичния храм "Св. вмч. Мина". Той присъства в социалната мрежа активно, но с характерното за истинския християнин смирение и търпение се опитва да поучава виртуалните си приятели ненатрапчиво, а с правото и свободата за всеки да прочете, да научи и да възприеме. Всеки ден той предлага молитви към Господа, Пресвета Богородица, Дух Свети и Ангела Хранител. Всеки ден с кратки четива припомня житията на светиите, почитани от Църквата на тази дата, и споделя прочетени от него поучителни четива.

По пътя към служението на Бога крак повлякъл неговият по-голям брат Констонтин.

Да учат в семинарията тръгнали синовете на свещеника о. Малин в родното им село Крушево в Старозагорско и той тръгнал с тях. След тях в Семинарията постъпил и Петър, а после завършва и Богословския факултет на СУ. Там намерил и съпругата си Йоана. Тя е попила християнското възпитание в семейството на свещеника в радомирското село Дрен о. Методи, вече покойник, където е расла сред още шест сестри и брат. И така двамата през годините градят свое истинско християнско семейство. По-голям е синът им, кръстен на дядото Методи, който вече е в първия клас на семинарията. По-малка е Анна-Мария, която често буди умиление с детското смирение, когато приема свето причастие след литургия, отслужена от татко ѝ.

Отец Петър Василев получил пострижение първо като дякон през 2008 г., след като години наред участвал като певец в различни столични църкви. След около година епископ Йоан, тогава викарий на Софийска епархия, а сега Варненски митрополит, го посвещава и в свещенически сан. Получава назначение в столичния храм "Св. Мина", но му е възложена грижата и за енорията в пернишкото село Расник и тамошния храм "Св. Николай". Когато поема енорията, отец Петър заварва храма след ремонт, направен с дарения и доброволния труд на местните. Трудно му е да служи редовно, защото зависи от превоза на приятели, но вече е със свой автомобил и има намерението поне веднъж в месеца да събира местните хора за обща молитва в храма. За требите пари не им взема или се придържа към установените от Синода цени. Хората го приемат добре и пълнят черквата за всяко богослужение. След духовната храна по време на богослужбата отец Петър и презвитератът Йона ги събират и на братска трапеза, за да предложат и храна на тялото. За тези обеди свещеникът разчита на дарители. Боголюбиви хора са му надеждата храмът да се потегне. Най-сериозен проблем е подпочвената вода, която избива в олтара и мокри пода и стените. Опитали да направят дренаж около външната фасада и сменили част от дюшемето, за да не пропадат крака в изгнилите дъски, но водата отново избила и сега се мисли за по-сложен способ за подсушаване на храма.

Съвсем отскоро отец Петър със собствени сили е направил и сайт на раснишката черква и постепенно го пълни с много и полезни четива, освен че там публикува и всичко, свързано с черквата както за историята й, така и за ремонтите и богослужбите. "Имам в компютъра си много полезни четива за православието, но защо да ги държа там само за себе си, като може да ги споделя и с други хора и те да ги прочетат, казва отецът. Така се надява да привлече и дарители както за ремонта на черквата, така и за празничните обеди с миряните.

Сега пред него има още едно предизвикателство. След Богословския факултет съпругата му завършила и магистратура по педагогика. Няколко години сменяла учителски места, но вече се е установила в столична детска градина в района на енорията, където служи отец Петър. Предложила на колегите да преподава на децата православие и те приели, но се оказало, че желаещите са много, а освен децата часовете по веронаука искали да посещават и родители. Може би ще се наложи да помагам и аз, казва отец Петър с притеснение, защото досега не е преподавал на малки деца. Доволен е обаче от проявения интерес и е сигурен, че ще се справи, също както се е справил сам и с направата на сайт с богато съдържание. Няма да се откаже да дава на хората благословението и през страниците на Фейсбук.

Източник: standartnews.com