Трябва да се носи нещо глинено в къщи на Разпети петък

Поне половината от радостта на празника е в приготовленията, суетнята и суматохата, които го предшестват, като тази година Великден идва в разгара на пролетта, когато земята вече отдавна е пробудена, а животът кипи, пее и се раззеленява с пълна сила.
В опит да пресъздадат цветовете и формите в еуфорията на пролетта, приложничките Мариана Личева и Кина Хицова ни откриват кътче от птичето царство, така, както го виждат техните очи и усещат ръцете им. Техните произведения могат да се разгледат и закупят на достъпни цени от сайта www.otskrina.com.

Кина Хицова вплита в глината царевична шума

Кина Хицова твори своите кокетни керамични изделия близо четвърт век. "Това е моята радост", казва тя. В нейните пана, подложки, вази, свещничета изкусно е втъкана царевична шума. „Исках да постигна нещо по-различно, търсих друг природен материал, който да се съчетае по естествен начин с глината”, споделя Кина и без огорчение допълва, че в началото е имало доста критики от колегите към този подход, но за нея е най-важно, че хората харесват нещата, които прави. „Двете техники произлизат от българската традиция, не са измислени”, сякаш продължава тя отдавнашен творчески спор. И си припомня също ранните си опити да пресъздава идеи от средновековната керамика. А да борави с беленица я е научил възрастен мъж, „не жена, както би очаквал човек”. Последното й увлечение са керамичните цветя – може да се видят на букети в керамичните й вази...

Кина Хицова се занимава и с деца в училище по керамика. Традициите са радост и работа, има такива малки сърчица, които усещат това и ще продължат напред, сигурна е Кина.
И разказва за севлиевска традиция – трябва да се купи и отнесе вкъщи нещо глинено на Разпети петък, защото „човек започвал от пръст и ставал на пръст”. А след срещата с Кина Хицова в съзнанието дълго остава да доминира думата „радост”, прозвучала толкова пъти в разказа й.

За Мариана Личева всяка шарка е неповторима

Ако не вложиш обич в работата си, нищо няма да се получи. Така Мариана Личева определя отношението си към керамиката – нейната нестихваща любов, която съпътства всички събития в живота й. Преди да започне да се занимава професионално с керамика през 1982 г., Мариана вече е била студентка, майка и домакиня. Баща й бил майстор грънчар, правил е от „старите“ съдове, стомни и крондири, каквито в сегашни дни вероятно малцина успяват да сътворят – технологията им изисква търпение и време, знанието за нея постепенно потъва в забрава.

Пластика, рисувана керамика, шамотени пластични пана, шнурфови съдове. Това са част от нещата, които Мариана прави. Всички те носят положителния заряд на многобройни багри и неповторим стил.

Неповторим, защото по собствените й думи Мариана никога не успява да повтори една и съща шарка.

Колкото и необичайно да звучи, "ято бърдучета" е най-точното описание, което намерихме за новата колекция на Мариана Личева, а именно - керамични птичета свирки, ярко изрисувани в приветствие към пролетта. Всяко от тях е изписано с неповторим рисунък и носи радостта, която откриваме във всички произведения на авторката.

Източник: novinar.bg