„Трънчанка” – Обидна дума? За някои – ДА!

Действието се развива днес в столичен автобус, движещ се по линия 94. На спирката при хотел „Хемус” от първата врата се качва закръглен дребосък от мъжки пол с голяма пътна чанта. След него едва се напъхва огромна жена.
- Що се буташ, ма?!
- Кой се бута, бе?! Само простаците говорят на „ти”. Ясно ли е?
- Как да ти говоря на „вие”, като си трънчанка? То се вижда от пръв поглед, че си такава.
- Я да не обиждаш! Майка ми е от Михайловград, баща ми – от Чирпан, аз съм от София. Трънчанка ще ми вика той на мен. Знам аз какви са трънчанките. Над главата ми има една, непрекъснато фърга боклуците си върху моя балкон. Мръсница!
- Проста си като трънчанките – на Михайловград отдавна му се вика Монтана. А оная над тебе ... щом не ти харесва, изнеси се.
- Да се изнесе тя, що да се изнасям аз? Целият вход я мрази – има три песа, но влачи вкъщи и кварталните помияри. Мръсница!
- То, като гледам, ти също си помиярка. Виж се в огледалото – косата ти не е помирисвала вода и сапун поне година.
- Помиярка е жена ти. И мръсница!
- Позна: помиярка е и мръсница, щото е трънчанка.
- Аааа, пада ти се! Нека ти изпие кръвчицата.
(Възрастен господин, седящ пред мен, кипва и прави забележка на мъжа и жената, замерящи се с обиди)
- Кой си ти, бе, джезве с кокали? Я по-кротко, да не те хвърля през прозореца.
- На човека му омръзна да слуша глупостите ти, трънски зет мизерен.
- Оная фръцла с кафявата шапка да не ме гледа така, щото и тя ще излети.
(Фръцлата съм аз, погледът на ситния бабаит е забоден в мен)
- Какво ти прави жената, бе? Седи си тихо и кротко...
- Седи тихо и кротко, ма гледа лошо. Мернах я аз още на спирката. Фръцла с фръцла. Сигурно е трънчанка. Прибира се вкъщи, за да тормози мъжа си.
- Ако е трънчанка, може и да го набие. Ма не прилича на мръсница.
- Я гледай: фръцлата стана. Може да ме напердаши. Хахахаха! Я да видим кой-кого...
(Придвижвам се към втората врата, за да избегна срещата с онези симпатяги)
- Аааа, гнуси се от нас.
- Гнуси се от теб, трънския зет, не от мен.
(В този момент шофьорът натиска спирачката, макар че не сме на спирка, отваря първата врата, изтласква жената и мъжа вън от автобуса и крясва: „аз съм трънчанин”. От улицата се чува: „Мръсниик!”. Мепесето потегля. На моята спирка водачът пак скача, обръща се към мен, усмихва се и казва: „Госпожо, приятна вечер”. Отговарям му с усмивка, пожелавам приятна работа, добавям гордо „аз съм трънчанка” и слизам.)

Автор: Зорница Веселинова
https://www.facebook.com/zornitsa.veselinova.1