Страстната седмица изписана като комикс в Земенския манастир

Неизвестният зограф, изрисувал стенописите в църквата “Св. Иоан Богослов” в Земенския манастир през 14 век е пресъздал по неповторим и самобитен начин и евангелските сцени от Страстната седмица.

В поредица от фрески са разказани всички важни събития от дните преди Възкресението Христово. Това е третият пояс стенописи, който опасва цялата църква.
На първата сцена, от която е останало не много, е нарисувана тайната вечеря. После майсторът е пресъздал разказаното само в Евангелието на Иоан миене на нозете на дванедесетте апостоли. По време на Тайната вечеря смиреният Христос приканва учениците си да измият нозете си, та и те да станат смирени като бъдещи проповедници на Божието слово.

Следвайки хронологията на събитията, майсторът зограф е нарисувал и молението в Гецеманската градина – Христос кани апостолите да се помолят с него за последен път.
Много ясна и живописна сцена пресъздава предателството на Юда. Там присъстват еврейските свещеници и странници, които са дошли да отведат Спасителя. Юда се е наклонил към него за целувката, която ще пхокаже кой е Той.

Следващата сцена е връзването на Христос и отвиждането му на съд при Пилат Понтийски. Следващата фреска е с прокуратора Пилат на трона. Той си мие ръцете, защото не е намерил за какво да осъди Христос. Предава Го на евреите – те да го съдят по своя закон. От дясната страна е св. апостол Петър, който опитва да сгрее ръцете си на огъня в огнището.

По нататък като на филм оживява друго, по-ярко изображение на Пилат. Христос, който се е запътил към съда и апостол Петър, който горко се кае за своето неверие. Над него живописно е нарисуван петел. Това не е случайно. Петелът е символ на духовното пробуждане. Той напомня и за пророчеството на Спасителя, който казва на Петър, че преди да пропеят първи петли, той три пъти ще се откаже от него.

Друга позната сцена показва кръстния път към Голгота. Христос носи Кръста си на рамо, а тълпи от човеци го гледат презрително, оплюват го и говорят ругателни думи.
Най-интересна е следващата фреска. В обла рамка са нарисувани три картини. Първата показва побиването на кръста, на който скоро ще бъде разпнат Христос. Втората е посветена на раздаването на дрехите на Спасителя между войниците, които ще го приковават на кръста. Такъв е бил обичаят – собствеността на осъдения да се разделя между екзекуторите.

Изключително уникална и самобитна е следващата фреска. Тя представлява първата битова и трудова сцена в иконописаната и светската живопис у нас. Според богослова д-р Виктор Банов изковаването на гвоздеите за приковаването на Христос към кръста, е сцена, която освен в земенската църква, се среща само в още две, запазиви от преди много време, миниятюра и апокрифно евангелие.

Земенският майстор пресъздава бита по характерен и неповторим начин. Нарисувани са огнището, ковашките инструменти, облеклата на тези, които изковават пироните. Интересно е, че в групата на четиримата ковачи има и една жена.

Всички събития, лицата на участниците в тях, светците, изобразени като монаси, войните и старозаветните пророци, библейските и евангелските герои носят самобитния почерк на неизвестния майстор.

Запазени са думите на св. Йоан Дамаскин, според които стенописите в храмовете са евангелието на неграмотните. Фреските в Земенския манастир, пресъздаващи Страстната седмица и не само нея, се родеят с днешните комикси. Неграмотните винаги имат нужда от своето четиво. Но е тъжно, че във века на електронната информация съвременният човек не знае за какво разказват църковните стенописи.

Под фреските от 14 век в Земенския манастир има запазен слой стенописи от 11 век. Смята се, че църквата е била фамилна на севастократор Деян и съпругата му Дея. Те са изписани в малкия храм като ктитори. Техните образи, заедно с тези на четирите им деца, са пресъздадени портретно от Земенския майстор.




Особено мил и вълнуващ, а в същото време и внушаващ благоговейно уважение е и портретният образ на св. Иоан Рилски Пустиножител и Чудотворец:



Църквата е била реставрирана и консервирана през 70-те години на миналия век. След обявяването на манастира за паметник на културата в годините на тоталитаризма, в центъра на Земен е построена нова черква със същия патрон – св. Йоан Богослов. Това е един от малкото случаи на изграждане на храм от „народната власт”.

Сегашните стопани на Зевменският манастир от Националния исторически музей отвреме навреме повдигат темата за създавене на музейна сбирка на духовността от средното течение на река Струма. В нея могат да се съберат запазена църковна угвар и богослужебни книги от други духовни средища в региона.

Сред най-ценните документи е една грамота (хрисовул)от цар Иван-Александър, с която се дарява земя на Пещерския манастир. Експозицията ще може да запознава всички туристи, които посещ ават Земенския манастир с духовното наследство, запазено по наште земи. В това число и масоните, за които манастирът представлява особен интерес.

Руми Борисова