Шифърът на Бойко

Бойко Борисов има потенциала на Пикасо в изкуството, каза преди време културният министър Вежди Рашидов. Твърдението му бе във връзка с намерението на Управителния съвет на Съюза на българските художници (СБХ) през октомври да направи Борисов техен почетен член. С този жест от съюза искаха да благодарят на министър-председателя заради помощта на правителството да си върнат сградата на ул. “Шипка” 6. Намерението обаче разбуни арт средите и Борисов отказа отличието.

Междувременно Рашидов разкри, че е виждал премиера да прави хубави скици, особено на заседанията на Министерски съвет. “В изкуството не се знае кога ще се отключи геният на човека”, увери министърът и даде за пример творци като Пабло Пикасо и Гоген, развили таланта си на 41 години.

До една от скиците на премиера Бойко Борисов са успели да се доберат от вестник “Труд”.   Разбира се, историята тепърва ще се произнесе дали вестникът е станал притежател на шедьовър.

Провокирани от нестандартния сюжет на премиерската скица - кръст, две бурми и болт в проекция, от изданието са се обърнали към четирима специалисти, които да задълбаят отвъд “обозримото” и да разкодират “шифъра на Бойко Борисов”.

Изричното условие на “Труд” към експертите е да го направят, без да знаят името на автора на творбата. Така двама психолози и един графолог  анализират скритото “Аз” на премиера, защрихирано в най-обикновени наглед чаркове. А трите изречения, собственоръчно изписани от Бойко Борисов в горния край на скицата, спомагат за плътността на психопортрета.

Художествената стойност на скицата оценява майсторът на четката Иван Яхнаджиев. Той дори доразви произведението на “колегата”, като вкара цвят, “за да я направи по-експресивна”. Иначе за суровия материал Яхнаджиев каза - почти не съм виждал хора, които да рисуват винтове и гайки. Спойката помежду им е символ на сила, на здравина. Освен това авторът владее добре техниката на светлосенките и прави обеми. Успява с черно-бяло да изгради форма, което си е майсторлък. А всички тези остри линии говорят за непоколебим и твърд характер - рисува метал и успява да го пресъздаде върху белия лист. Много ми е интересен кръстът - доста е квадратен и артистичен, с дупка по средата, което честно казано, не мога да си го обясня.

Според графолога Сашо Атанасов скачащите букви и думи спрямо хоризонталната линия на реда говорят за човек, притиснат от противоречиви обстоятелства. Едни от тях възбуждат оптимизъм и положителни емоции, а други - песимизъм и съмнения. Това вероятно поражда напрежение и тревожност в автора, за които говорят смесения наклон на думите и вълнообразните редове. Въздействието на противоречиви и навярно често сменящи се обстоятелства поставят на изпитание способността му да контролира емоциите и чувствата си - белег за което са изтърваните ляво наклонени букви от иначе преобладаващите прави букви, които разкриват стремеж към практичност и сигурност.

Характерно е наличието на ъгловато и остро изписани букви - сигурен белег за безкомпромисност, рационализъм и стремеж към самоутвърждаване.

Прагматизъм и пъргав ум разкрива свързаността на буквите, а различната графика на изписване на една и съща буква, както е например случаят с “Т”, е индикация за натрупана умора и натовареност.

Акцентът чрез повтаряне на думи и детайли разкрива вътрешно несъгласие на автора с неща, които обстоятелствата го притискат да направи.

Мнението на психоложката Ивелина Коцева е, че болтът може да се разглежда като символ на мъжкото начало, двете бурми - на женското. Тръгне ли се по тази “първосигнална” по думите й плоскост, може да се предположи, че авторът не просто е мъж, а мъжкар, подчертано властна натура. Бурмите все пак са две, а болтът, макар и един, стои над тях, аргументира тезата си Коцева. По-задълбоченият й анализ, базиран на трите изречения, обаче сочи, че става дума за човек, който е ангажиран с отношенията ЕС - България, макар да е трудно да се каже точно в коя област.“Трудно ми е да определя дали това са цитати на някой друг, отбелязани от пишещия, или негови собствени опорни точки, но явно и трите са изключително важни, иначе нямаше да бъдат оградени с кръгове неколкократно.Самият факт, че са номерирани с 1, 2, 3, говори за систематичност и подреденост, дори педантичност на пишещия.Иначе, смята Коцева, щяха да бъдат отметнати с тирета, звездички или други знаци.

Интересното в случая е, че пишещият търси ред в смисловия хаос, което пряко кореспондира и с рисунките.Те също издават обърканост, търсене на място и позиция.

За какво е болтът? Да влезе в отреденото му място и да свърже с бурмата две или повече части.Това, че болтът и бурмата не са нарисувани един в друг, говори за несигурност и неубеденост, но има цел. Тук само мога да се надявам, че човекът не е гледал някой болт на масата и го е рисувал от скука.

И както в текста, така и при скиците има нещо, което не се връзва - кръстът с дупка в средата.За разлика от линиите около написаното,които са дълги, криви, накъсани и съставяни, тук-там вълнообразни, кръстът е нарисуван с къси,прави линии, направени с едно движение. Интересно е също, че скицата е замислена да бъде триизмерна, както другите, което е общото с тях, но все пак е кръст - съвършено различен смисъл със значимост на символ.

“Най-общо казано, това, което виждам е написано и нарисувано от човек, който е подреден и схематичен, но когато се налага, може и да импровизира. Мотивиран и целеустремен, с ясни цели, но неуверен и несигурен къде е той самият и може ли да се впише в средата, в която е”, завършва Коцева.

Мнението на д-р Йордан Йорданов, началник на отделение в центъра по психично здраве и превенция във ВМА в София, също е в посока на това, че скицата е рисувана от човек, който се намира в сложен етап от живота си. “Ако приемем, че болтът е “аз”-ът на автора, то той не е никъде, не е вътре, дори е в процес на разминаване с бурмата, т.е. с целта. Скицата говори, че авторът й е човек, който няма особена фантазия, по-скоро е здраво стъпил на земята, прагматик”.