Село Боснек крие тайни

Според едно софийско предание, днешното село Боснек в югозападната част на Витоша е било заселено от бошняци, като въпросът е какво би накарало духовно свободни хора, на които сам Бог е отредил уютна земя достатъчно далеко както от папата, така и от константинополския патриарх, да рискуват душевния си мир като приближат Цариград?

При толкова магични възвишения из тяхната страна, защо биха предпочели нашата Витоша?

Какво има на това място, за което си струва да напуснеш родината си?

Точни въпроси. Но трудни са отговорите им.

От Босна до Боснек – една идея

Дори и сред начетените хора у нас едва ли мнозина са обърнали внимание, че Босна, заедно с Далмация, е била присъединена към България през 998 г., когато войнството на цар Самуил е преминало оттам на път към Драва.

Но хората, заселили Боснек, явно не са държали да се присламчат в Самуиловата престолнина Средец. При това в местните документи селището се е появило по-късно.

Разбира се, заедно със Самуиловата империя, през 1019 г. и Босна също станала част от Източната римска империя (тогава дори прочутите маги и астролози на Цариград не искали да знаят, че живеели във „Византия”).

Семейството на цар Самуил споделяло богомилското учение – това дори официалните историци не отричат. Благородниците в Босна, на които той поверил управлението на областта, не просто приели Българското учение ведно с българската глаголица и нашите свещени книги, но и ревностно ги прегърнали като спасителни както за себе си, така и за страната им. Впоследствие, когато босненските банове поели властта в обособената свободна Босна, те приели богомилството за официална религия в държавата си дори като ефикасна противоотрова срещу домогванията на Ватикана и Константинопол да им наложат духовното си господство.

От историята с френските последователи на катарството знаем, че посветените в Българското учение изпращали до България избраници от създадените по богомилски образ общини в знаменателни градове като Алби да пият от извора на спасителната за тях вяра. А колко по-важно е било това за босненските съвършени, когато богомилството е станало задълго официалното вероизповедание в Босна! В стила на ревностните адепти би било дори да устроят своя общност в усамотена местност, но недалече от важен духовен център.

Именно такъв център през ХІІ в. продължавал да бъде град Средец, вдъхновяван и извисяван от делата и заветите на прочутия през Средновековието средечки богомилски дедец Петър Кападокийски. Нещо повече: ако голямата му известност се захранвала от силата на тайните му познания и езотерични практики, самото място край пулсиращия свещен извор на жива вода в югозападните склонове на Витоша (който захранва и митичната Стримон/Струма) било най-подходящото за неговите адепти, последователи и поклоници. Най-малкото озарени мистици като траките имаме право да набедим, че просто заради природната красота на местността са направили там едно от емблематичните си светилища.

Дори днешните туристи са наясно, че съображенията на определени институции да запечатват там входове към подземия не са единствено, за да затворят опасните проходи за любознателните пещерняци. Древната слава на мястото, предавана от посветен на посветен (и от подочулите по нещо от тайната – на ослушващите се за такива вести) е, че мястото е портал към измерения, където не са желани невежите. Обяснението е просто – докато в затвореното/недостъпното/защитеното пространство духовно надарените хора търсят спестени истини за изконните познания на древните посветени, иманярите се домогват там, за да откраднат сакралните реликви, които са обслужвали тайнствата на древните жреци/неземни/отвъдни учители.

Време е да потърсим ключа и за хранилището на тази тайна, свързана със световно признатите по онова време духовни постижения на нашите езотерици. За достойни потомци не е ли дълг да пристъпим там не като туристи, а като предани поклоници, духовни ученици, отговорни изследоватнели и ревностни пропагандатори на великите дела, вдъхновявани сигурно и от това изконно светилище?

Чешмата на щастието

Този карстов излак с чудновати пулсации на водата е чудо на природата, наблюдавано само на още едно място във френските Алпи. Хората от незнайни времена го смятат за свещен, а водата му – за лечебна. В средата на ХVІІ век прочутият турски пътешественик Евлия Челеби го е нарекъл „Чешмата на щастието”, а той е бил ревностен търсач на местата с магична сила от Персия до Унгария.

Редом има останки от тракийска могила, светилище и старо селище.

Потайни подземия

На километър над селото е входът на най-дългата (17 600 м) и най-дълбоката (53 метра) пещера в България, обявена за природна забележителност – Духлата. До момента в нея са открити, проучени и картирани 7 етажа и 6 подземни реки, което я превръща в най-сложната и дълга пещера на Балканите. Край нея и вътре в нея са открити римски монети и керамични отломки. Вероятно тя е свързана с недалече разположените пещери „Пепелянка“ и „Академик” – водната връзка помежду им е доказана, а в „Малката Духла“ са намерени останки от погребение от Х век и златен рог. Общо откритите пещери и пропасти в карстовия район край Боснек са 30, но вероятно ще бъдат намерени още. Само в една от другите има лабиринти с обща дължина 6 км, с огромни зали и подземна река! Нима само аз имам чувството, че май там пристъпваме над истински подземен свят с непредвидими измерения и особени задачи, свързани с тях?!

Чудо е и поведението на самата Струма тук – през летните месеци реката изчезва под земята в меандрите на боснешкия карст малко над вилната зона на Боснек, за да се върне отново в коритото си в края на селото.

Източник: perniktoday.net