Румънците са известни с качамака си

Ястията са ни доста различни с тези на румънците, като може би причината се крие в далечното ни минало. Местните хора смятат, че в корените на родословното им дърво стои смесването на даките с римските колонисти от времето на император Траян, който пленява Дакия през 106 г.

Силно влияние има балканската кухня. От турците румънците са възприели любимата ни шкембе чорба и мусаката, от българите - зеленчуковите манджи, от гърците - салатите, а шницелът е дошъл от австрийците.

Сред най-популярните храни е качамакът. Историята разказва, че ястието от царевично брашно е било смятано за храната на бедняците. Сега обаче заема достойно място на румънската трапеза. Съседите ни са толкова известни с него, че в много страни ги наричат "мамалиги". Царевичната им гордост обаче не е нищо повече от познатия ни качамак от рецептите на бабите ни. Спомням си как баба ми правеше мамалига, залята с горещо масълце и натрошено сиренце. Ако искате обаче да постигнете автентичния вкус, трябва да пригответе качамака с румънско царевично брашно за мамалига. Всъщност качамакът е национална гозба на редица европейски страни. Някои исторически сведения дори твърдят, че мамалигата е навлязла в румънската кухня след окупацията на Североизточна Добруджа. Жълтият хляб се е правил преди повече от хилядолетие на територията на двете Америки. Царевицата е култура, която идва в Европа и Азия след Великите географски открития.

Румънците предпочитат телешкото, но по Коледа всяко семейство традиционно коли прасе. От месото се приготвят разнообразни ястия като картабоши (кърнаци с черен дроб в свинско черво) или пифтие (желирани части от прасето като уши, зурла или глава). Интересен факт е, че на Коледа румънците приготвят и козунак. За Великден готвят агнешко. От дреболиите приготвят дроб сърма, наричана на румънски "дроб".

За десерт поднасят баница със сирене и стафиди. Зеленчуците, най-често мариновани, се поднасят като гарнитура към месните ястия, които обикновено са приготвени на скара с въглища или на грил. Типично румънски белег е и присъствието на чесън на трапезата. Друга почитана гозба е боршът - кисела настойка от пшеница. Румънците най-често наливат в чашите си вино, като предпочитат полусухите и сладките червени и бели вина. Бялото се консумира разредено с газирана вода, наричат го "шприц".

Северната ни съседка е сред най-големите производители на сливи в света. Почти цялата си продукция използват за направата на сливова ракия, наричана "цуйка", която е с нисък градус. Произвежда се и плодова ракия с по-висок градус, наречена "палинка". В състава й влизат ябълки, сливи, круши и други плодове.

Източник: standartnews.com