При криза ядем по-здравословно

При криза продуктите в магазина стават по-скъпи, а доходите намаляват. Оказва се, че това е добра новина - по-малкото пари в портмонето водят до подобряване на храната, която приемаме.

Резултатите от наскоро проведено изследване показват, че най-здравословно се хранят жителите на най-бедните страни - Чад и Тунис, а тези в благоденстващи държави като Белгия, Исландия, САЩ и Чехия се тъпчат с боклуци.

Резултатите от изследванията потвърждават и прогнозите на авторитетни експерти от списание Science. Те смятат, че през 2030 г. смъртността от сърдечносъдови заболявания в развитите страни ще се увеличи почти двойно в сравнение с тези от бедните икономики. Тази тенденция ще продължи и в следващите години.

Важни са плодовете

В бедните страни основната храна са плодовете и зеленчуците - доказано е, че те са ключ към здравословния начин на живот. По тези места хранително-вкусовата промишленост не е развита, което означава, че населението употребява минимално количество преработени храни. За разлика от "тези на опашката" баровците в развитите общества консумират предимно с храна, която не е приготвена у дома. Най-често тя идва от топлата витрина на супермаркета, от ресторанта и заведенията за бързо хранене. Това означава, че здравето на консуматорите страда, тъпчейки се с полуфабрикати, замразени продукти и консерванти.

На пръв поглед скъпите храни би трябвало да ни накарат да ядем по-малко, но това не е така. Притиснати от нуждата, консумираме заместители, за да залъжем глада. В такъв случай диетолозите ни съветват правилно да подредим приоритетите си. Ако месото ви е скъпо, не го замествайте с колбаси. Сокът в кутия не е алтернатива на прясно изцедения сок.

На пазара има достатъчен избор на плодове и зеленчуци, които да заместят по-скъпите си братовчеди. В момента особено актуални са ябълките, чиято цена е доста ниска в сезона на цитрусите. Морковите са особено полезни и евтини и от тях става чудесен сок. Същото важи за цвеклото.

Единственото, което не трябва да допускате, е да намалите дневната норма за калории - 2500 при мъжете и 1800 при жените. В противен случай след края на зимата допълнително ще изтощите организма си и ще загубите сили.

В момента диетолозите активно препоръчват т. нар. средиземноморска диета. Тя обаче може да ни излезе солена, ако сме на минимална заплата или сме трайно безработни. Как да си позволим здравословно хранене, без да фалираме за една седмица с подобен режим?

Средиземноморската диета включва употребата на много плодове и зеленчуци, нискомаслени млечни продукти, риба и пълнозърнести храни. Всички това го има на пазара. Вместо скъпи домати може да си направите зелева салата, съветват специалисти.

Вместо сок от грейпфрут пийте фреш от ябълка, вместо сьомга заложете на така достъпната и полезна скумрия или хек. Зехтинът е много полезен, но скорошни изследвания доказаха, че слънчогледовото олио незаслужено се пренебрегва. Люпеното жито компенсира липсата на мюсли и специални ядки, допълват те.

Що се касае до месото, намалете употребата му до веднъж седмично. Дори на бързорастящия детски организъм са му достатъчни две порции в рамките на седем дни. Киселото мляко, сиренето и рибата съдържат достатъчно полезни мазнини, белтъци и витамини, така че хем ще закърпите бюджета, хем ще се почувствате по-здрави и щастливи.

Източник: novinar.bg